Дойде моментът, в който ще продължим темата, относно начина, по който избираме първата си работа. В края на първата част, споменах за различна гледна точка, с която ще можеш още по-добре да разбереш последствията от лекомислието, с което повечето хора правят този избор.
Ако си позабравил, какво си говорихме или искаш по-лесно да навържеш пъзела можеш да си припомниш първата част като кликнеш тук. Сега се дръж здраво, продължаваме.
Та ето я и нея. Ако не вложиш малко мисъл и усещане в своите действия избирайки първата си работа. И започнеш с мисълта, че парите изкарани от нея, биха могли да решат голяма част от проблемите ти, ще се озовеш в ситуация в която:
Работата ще избере теб, а не ти нея
А какво се случва, когато някой избере вместо теб? Можеш да разбереш от тук.
Да знам, малко е трудно да се осмисли това твърдение. Но щом си тук, значи си умен човек и ще успееш да го разбереш. Не оставяй обстоятелствата да ти казват с какво да се занимаваш. Заеми позиция и се бори за нея. А за да го направиш, ти трябва да си в пълно съзнание със случващото се. Сега ще се потопим още по-надълбоко с няколко въпроса, които ме изяждат отвътре. За това реших да те попитам:
Когато работата избера нас, а не ние нея: смяташ ли, че това е моментът, в които се превръщаме в скучните и мрачни възрастни?
Това ли е моментът, в който забравяме за това, какъв искам да стана, когато порасна?
Това ли е моментът в който убиваме всички свой детски мечти и стремежи?
Спомни си последния разговор с някое дете, което ти обяснява с неизчерпаем ентусиазъм и обладано от идеята, какво иска да стане когато порасне. Спомни си за искрите в неговите очи. Усети енергията която има. И сега погледни себе си. Приличаш ли на него или вече си пораснал?
Запитай се, това ли е моментът, в който спираме да мечтаем и ставаме посредствени?
„Ще започна нещо временно за сега.“ Досещаш ли се как продължава? Да точно така „докато си намеря нещо по-сериозно.“ УЖАС „сериозно“ не е ли синоним на скучно? Не стига, че началото сме го започнали малко на шега, но сега решаваме, че трябва да го направим и още по-зле.
И не знам кой ни е внушили, че за да бъде една работа успешна тя трябва да е сериозна. Знаеш ли, че хората, които са удовлетворени от работата си, обикновено се забавляват в нея. Знаеш ли, че смехът и спокойствието отварят мозъка ти, да мисли за възможности? А това е най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си.
Тук искам да спомена нещо много важно. При избора на своята първа работа, ние обикновено търсим нещо, за което не се изисква голяма подготовка. Нещо, от което можем без много усиля да изкараме бързи пари. И благодарение на нашия ентусиазъм, ние успяваме да станем добри в това, което вършим, просто защото се упражняваме всеки ден с него.
Ще спомена и за една не толкова хубава българска черта. Ние често искаме нещата да се случват, но ако е възможно с минимални усилия и средства от наша страна. Винаги търсим магическото хапче, с което ще отслабнем, докато сме на дивана пред телевизора.
Искаме тънко да минем винаги. Ако е възможно и да прецакаме някого, уж ей така без да искаме. С други думи правим нещо с минимални усилия, граничещи с нищо и се чудим защо ни е трудно после. А какво ли ще се случи, ако започнем да правим трудни неща? Дали всичко ще започне да ни се случва много по-лесно?
И запомни, че:
усилията които полагаш са равни на резултатите, които получаваш
А какво ни спира да направиш крачка в различна от тази посока ли? Нашата природо-психология, с която трябва доста да поработим, преди да постигнем видими резултати. Тук леко се отклоних, за това се връщам веднага.
Чудиш ли се защо хората, които не харесват работата си стоят там и не правят нищо по въпроса? Има десетки причини. Ще ти спомена само няколко, а ти можеш да откриеш другите, ако просто се заслушаш в думите на тези “нещастни” хора. Давам ти и пълната свобода да ме поправиш в коментарите, ако сметнеш, че съм сгрешил някъде или искаш да добавиш нещо.
- “Не знам какво друго мога да правя и дали ще се справя в някое ново начинание.” Естествено, че не знаеш. Знаеше ли, че ще станеш добър в сегашното си занимание? Едва ли, просто си вярвал, че ще се справиш и то хей така се е получило. Но тук малко бъркаш, не се е получило, ти си го получил. Често чувам хората да казват:” Ех дано потръгне тази работа или дано бизнеса потръгне.” Запомни:
Нищо няма да тръгне, ако ти не го тръгнеш.
- “Да не ми харесва, но вече съм свикнал с работа и някак си не ми се занимава с ново място, нови хора..” Тук се обажда нашият “приятел мързела”, за когото си говорихме в предната част, водейки ти нов приятел несигурността. И двамата започват да те убеждават, как не е чак толкова зле. Как има хора и в по-лошо състояние от твоето. И така лекичко отместват твоят фокус от случващото се.
- “Сметките ме притискат и не мога да си позволя да останем без работа, докато не си намеря друга” Да, така е и сещаш ли се защо си в това положение? Дали е защото харчиш всеки изкаран лев, и дори понякога взимаш на заем, за да избуташ до заплата. Да знам, сега ще ми кажеш, че всичко е много скъпо и просто парите, които взимаш са малко. Не искам да спорим на тази тема. Знам, че имаш железни аргументи, но за това ще си говорим друг път. Само ще ти дам един пример със себе си.
Знаеш ли, че парите, които изкарвам в момента ми стигат, та дори и остават. А преди изкарвах с 50% повече и все усещах тяхната липса. Това е, защото харчех безразборно. От няколко години на сам, се научих да управлявам този аспект от моя живот и да ти кажа, че се чувствам доста сигурен, когато знам, че имам спестявания, с които мога да изкарам доста дълъг период, без да работя. Преди следвах една сентенция, от която нищо хубаво не съм видял, за това я изоставих. Тя гласеше следното;” Ако парите ти стигат, значи нямаш въображение.” Но стига толкова за мен.
Отделям повече размисли върху нашия трети пример, защото почти половината от хората с, които съм говорил на тази тема, изтъкват по-някакъв начин, че липсата на пари ги спира да сменят работата си. С други думи казано, те нямат средства, с които да купят време, в което да си намерят работата, която ги удовлетворява.
И нека сега, обобщя всички размисли и примери, с които се срещнахме по-горе. Досещаш ли се какъв е изводът от цялата тази история? Какво се случва, когато започнем с думите “ще започна нещо временно за сега”, когато работата избере нас, а не ние нея? Когато, се носим по-течението без да предприеме, никакви различни действия от досегашните? Когато сме приели мързела за наш “приятел”? Изводът е само един и той е:
Нашата работа от временна се превръща във временно постоянна.
И така за около 5,10 или дори 15 години, докато не ни писне. Докато не решим, че иска ме и можем нещо повече от своя живот. Докато направим обстоятелствата безсилни пред нашето желание за успех.
Но знаеш ли, че има хора, който дори и след толкова време пак не предприемат нищо, за да променят своето състояние? И се чудя, прага им на болка наистина ли е толкова силен или просто са решили да заспят, за да не усещат. Решили са да заспят и то в собствения си живот. Решили са, че сънят ще ги избави от всичките им проблеми. Бързат да си легнат вечер, за да се потопят в страната на сънищата, където всичко е спокойно и болката я няма.
И това е страхотно, докато отново не дойде сутринта. Където отново започва техният истински кошмар. Кошмар, който свършва в края на работния им ден. Но дали е изчезнал- не е. Просто се е прехвърлил върху техните семейства. А те вземат своето лекарство “алкохолът”, които с лекота ги води в онзи прекрасен свят на сънищата.
Моля те, не заспивай и ти!
Това беше от мен в тази среща. Надявам се темата да ти е харесала. И ако смяташ, че си заслужава сподели я с приятелите си във фейсбук. Напиши и коментар по- долу с текст “имам” ако имаш приятел, които все още е на първата си работа, която вече не харесва, но нищо не прави по въпроса.
