Здравей, както вече може би си разбрал казвам се Красимир Писков и помагам на собствениците на малък и среден бизнес, които срещат трудности с привличането и задържането на правилните служители за своя бизнес. И също така искат настоящият им екип да бъде по-мотивиран, ангажиран и самостоятелен в своята работа.
Това, което отличава моята услуга от тази на другите фирми и хора занимаващи се с това е, че с моите клиенти започваме от сърцето на самия бизнеса. А именно от тях самите. Защото вярвам, че бизнесът е просто продължение на личността, която я създава.
Втората стъпка е да определим фирмената култура. Защото, 72% от хората избират работодателя си на база неговия имидж..
Използвам работещи бизнес модели, които гарантирано водят до желаните резултати.
И заради това хората, с които работя започват да се чувстват като Истински собственици на бизнес. Остава им повече време за работа върху бизнеса. И също така започват да намират повече време за хората, които най-много обичат.
Всичко започна преди няколко години стоейки в автомобила си на един светофар и размишлявайки върху следните въпроси:
С какво искам да се занимавам в бъдеще?
Какво искам да променя около себе си, което според мен Не работи?
Какво смяташ, че може да бъде направено по нов и различен начин?
В какво имам знания и опит, който бих могъл да предам на някого?
И тогава ме озари един “Ахааа момент”. Момент на прозрение в който всичко в главата ми изведнъж се навърза и придоби ясен смисъл и посока. И след един такъв момент човек си казва:
– Ами да, толкова е ясно как така не съм се сетил досега.
Реших, че искам да подобря бизнеса в България. И по-конкретно, да помогна на собствениците на малък и среден бизнес да повишат своите знания и умения, за привличане, задържане и мотивация на правилните служители.
Което от своя страна би повишило производителността, качеството, печалбата и стойността на бизнеса като цяло. Защото правилните хора на правилните места правят необикновени неща. Вярвам, че е дошло времето, в което, ако искаме бизнесът да расте или въобще да съществува е необходимо да влезем в новата реалност.
Реалност, в която всеки един прави най-доброто на което е способен. Реалност, в която нашата организация е един отбор. Отбор, който се бори за общото благо, а не всеки за себе си.
И ако искаме това да се случи на първо място ние трябва да определим посоката, в която искаме да се движим. Също така доверието трябва да вземе превес в цялата организация. Но за да се случи всичко това ни е необходим инструмент.
Инструмент, който да ни сплоти и насочи като лазерен лъч. Вярвам, че лидерството е инструментът за тази нелека задача. Защото във всяка една голяма и успешна организация лежи голяма идея, която ни обединява и ни кара да дадем най-доброто от самите себе си
И сега някой може да си помисли, че съм луд и това няма как да стане. Но вярвам, че само по този начин бихме могли да достигнем до скрития потенциал на своя бизнес.
Да влезем в новата реалност. Реалност, в която всеки един от нас прави най-доброто, на което е способен. Реалност, в която общият принос е по-важен от индивидуалната облага. Защото в основата е създаването, а не простото разпределение.
И тогава икономическото състояние на бизнеса ни би придобил съвсем различен облик. Страната ни би станала различна. И не знам защо, но ми се иска да повярвам, че именно този облик, би могъл да накара братята, сестрите, родителите и приятелите ни да се завърнат отново при нас. И заедно да я направим едно по-добро място за живот.
Да поставим здрава основа както за нас, така и за поколенията след нас. Защото няма кой да го направи, ако ние не поемем отговорност и не сторим това.
И аз като повечето хора преминах през няколко учебни заведения и десетина работни места, докато открия какво искам да правя, какво ме прави истински щастлив.
Трудовият ми път започна някъде в детството, когато бях на около 10 – 12 г., а може би и по-рано. Тогава помагах на родителите си със семейния бюджет.
Някъде по това време разбрах, че обичам да разглобявам и сглобявам разни неща. Така да се каже бях сръчен, а това, че често оставаха части след моята работа, нямаше никакво значение, защото аз истински се наслаждавах на този процес.
Това ми даде тласък да се запиша в техническо училище. След като го завърших реших, че искам да стана студент. Междувременно среда вече се бе променила, компютрите все повече навлизаха в нашето ежедневие и тогава реших, че искам да да уча “нещо с компютри”.
Истината е, че изпуснах една година защото не ме приеха. Запълних това време с работа, като монтажник на климатици и шофьор на камион. На следващата година отново кандидатствах и ме приеха “информационна сигурност” в УНИБИТ. Веднага след първия семестър реших или по-скоро обществото около мен беше решило, че трябва да си намеря работа по специалността.
Така и направих, започнах работа в една социологическа агенция още в началото на своето образование и добре, че беше тази работа, за да разбера, че компютрите не са моето призвание и още повече работата на едно място в офис.
Един ден съквартирантът ми в общежитието подхвърли идеята, дали не искам да работиш при него в една дискотека.
Работата е през нощта, ще можеш да съчетаваш лекции и ще имаш пари – каза той. Звучеше ми добре и така заработих на гардероба в дискотеката при него.
След това ми предложиха да ме научват да наливам питиета и забавлявам хората – и така станах барман. А на мен от тинейджър понякога ми минаваше тази мисъл през главата. Мислех си, хем ще изкарвам пари, хем ще ми е забавно. Така и стана.
Докато не дойде моментът в който започнах да осъзнавам, че буксувам на едно място. Няма какво повече да науча, но пък работното време и парите ме устройваха докато учех. След това ме уволниха, защото работата спадна, а аз бях най-новият назначен.
Реших, че имам нужда от нова среда в която да се развивам и се спрях на застраховането. Тогава един приятел ми сподели за една книга, която щяла да ми помогне в тази дейност.
„Как да печелим приятели и да влияем на другите“ – Дейл Карнеги. Тази книга тотално преобърна представата ми за човешките взаимоотношения. Тя ми отвори очите и запали интересът към човешката психология.
В крайна сметка не станах застрахователен агент, но продължих да се интересувам от психология и по специално от това какво мотивира хората и как успешно да ръководим техният потенциал. Записах и магистратура в тази насока.
Пак се завърнах към барманството, защото все още не можех нищо друго да правя, а и работното време ме устройваше докато учех.
Колкото повече навлизах в психологията и човешките взаимоотношения, толкова по-интересно ми ставаше. Започнах да виждам неща на моето работно място, които до моментът дори и не бях забелязвал.
Виждах как моите шефове изпитваха огромни затруднения с привличането на служители към бизнеса. Не успяваха да попаднат на подходящите хора, с които да изградят бизнеса, за който мечтаеха. Ако пък съдбата се усмихнеше и дойдеше подходящ и мотивиран кандидат, той често си тръгваше в рамките на една година.
Буквално виждах безсилието при комуникацията с подчинените. Организирането на служителите ставаше много трудно. И обикновено веднага след напускането на собственика от работното място всичко се връщаше в онова лежерно и често безхаберно състояние.
И не казвам, че те са лоши хора или нещо подобно. Просто всеки един от нас, дава най-доброто, което е способен. Често изтруменнтите, с който се опитваха да накарат хората да свършат работата си се ограничаваха до заплахи и стриктен контрол.
Като осъзнат страничен наблюдател на случващото се запитах:
Защо е толкова трудно да се намерят мотивирани служители?
Ако пък се намерят, как да се задържат?
Как правилно трябва да бъдат организирани хората, така че всеки един от тях да дава най-доброто, на което е способен?
Как може служителите да бъдат наистина мотивирани, дори и без шефа да е покрай тях и тяхната продуктивност и отдаденост да расте във времето?
Също така си спомних и моменти, в които доверието е било водещо при взаимоотношенията ми с мои колеги и работодатели. Тогава на мен не ми е било нужно да ми се казва какво да правя. Постоянно някой да ми виси на главата и да ме гледа в ръцете, дали това което върша е правилно.
И знаеш ли, тогава всичко ставаше в пъти по-добре, дори и от първоначалните зададени очаквания. Не знам дали и при тебе се е случвало това понякога?
След това си зададох още няколко въпроси:
Защо някой бизнеси са успешни, а други не?
Каква е разлика между тях?
Има ли нещо в тяхна основа, което ги различава?
И така започнах да търся и изучавам успешни бизнес модели. Попаднах на голям брой компании, които на първо място имаха Визия за бъдещето, което искат да сътворят. Те не работеха прото за пари. Създаваха продукти и услуги , които правеха живота на хората по-добър.
В организациите цареше довери. Прозрачността и комуникацията бяха на много високо ниво. Моделът печеля-печелиш беше пропит навсякъде. Това за мен беше странно, защото аз бях свикнал да виждам коренно противоположен начин на работа.
През времето, което учех и работех не спирах да търся идеи за това какво искам да работя. Записах се на един курс, с който целях да подобря своята комуникация, да разбера силните си страни и открия отговора на така важният въпрос за мен:
С какво искам да се занимавам в бъдеще?
След като завърших курса, натрупах още знания, открих силните си страни. Но така и не намирах в какво да приложа наученото. А така исках, да впрегна тези знания в нещо, което ще има смисъл. В нещо, което е по-голямо от мен самият. В нещо, което ще си заслужава усилията.
На този курс се запознах с (ще го нарека) Георги. Георги беше собственик на бизнес и същевременно негов управител.
Той сподели за проблемите при комуникацията с подчинените си. Разказа, че много трудно намира подходящите служители за своя бизнес. Спомена и за слабата мотивация на хората си. За напускане на служители след определен период. За това, че трудно организира хората и, че те работят само когато е покрай тях.
С две думи той обрисува голяма част от проблемите, които наблюдавах и на моите работни места от доста време насам.
И един ден стоейки в автомобила си на един светофар и задавайки си въпросите, които ти споменах в начало, а именно:
С каква искам да се занимавам в бъдеще?
Какво искам да променя около себе си, което според мен не работи?
Какво смятам, че може да бъде направено по нов и различен начин?
В какво имам знания и опит, чрез които бих могъл да предам стойност на някого?
Ме удари като мълния следното:
Няма ли да е страхотно, ако собствениците на малък и среден бизнес разберат как по-бързо и лесно да привлекат, задържат и мотивират своите служители? Няма ли да е страхотно да се превърнат от мениджъри в Лидери на своя бизнес?
Какво ли би станало, ако имаха Визия и Мисия, както повечето големи и успешни компании в света? Дали и те биха могли да постигнат техните резултати? Как би се променил бизнеса тогава?
И ето реших да започна да споделям информация на тази тема. Всичко материали в сайта са плод на моите наблюдения, знания, опит и малки проучвания, които правя, пречупени през призмата на човешката психология.
Ако все още не си се докоснал до тях можеш да го направиш от полето Блог в менюто на сайта.
Ако пък не намираш това, от което имаш нужда, можеш да ми пишеш и аз ще се опитам да подготвя материал по темата.
Желая ти успех.
Краси