Всичко започна преди няколко години стоейки в автомобила си на един светофар и размишлявайки върху следните въпроси:

С какво искам да се занимавам в бъдеще?

Какво искам да променя около себе си, което според мен Не работи?

Какво смяташ, че може да бъде направено по нов и различен начин?

В какво имам знания и опит, който бих могъл да предам на някого?

И тогава ме озари един “Ахааа момент”. Момент на прозрение в който всичко в главата ми изведнъж се навърза и придоби ясен смисъл и посока. И след един такъв момент човек си казва: Ами да, толкова е ясно как така не съм се сетил до сега.

Реших, че искам да подобря бизнеса в България. И по-конкретно, да помогна на мениджмънта да повиши своите знания и умения, за привличане, задържане и мотивация на правилните служители.

Което от своя страна би повишило производителността, качеството, печалбата и стойността на бизнеса като цяло. Вярвам, че е дошло времето, в което, ако искаме бизнеса да расте или въобще да съществува е необходимо служители и ръководство да станат един отбор. Отбор, който се бори за общото благо, а не всеки за себе си.

И ако искаме това да се случи е необходимо доверието да вземе превес над надлъгването. Същото така е необходимо, всеки един човек да осъзнае и разкрие пълния си потенциал в своята работа. Но за да се случи всичко това  ни е необходим инструмент. 

Вярвам, че лидерството би могло да се справи с тази не лека задача.

И сега някой може да си помисли, че съм луд и това няма как да стане. Но вярвам, че само по този начин бихме могли да достигнем до скрития потенциалa на своя бизнес.

Да влезем в новата реалност. Реалност, в която всеки един от нас прави най-доброто, на което е способен. Реалност, в която общият принос е по-важен от индивидуалната облага. Защото в основата е създаването, а не простото разпределение.

И тогава икономическото състояние на страната ни би придобил съвсем различен облик. И не знам защо, но ми се иска да повярвам, че именно този облик, би могъл да накара братята, сестрите, родителите и приятелите ни да се завърнат отново в страната ни. И заедно да я направим едно по-добро място за живот.

Да поставим здрава основа както за нас, така и за поколенията след нас. Защото няма кой да го направи, ако ние не поемем отговорност и не сторим това.

И аз като повечето хора преминах през няколко учебни заведения и десетина работни места, докато открия какво искам да правя, какво ме прави истински щастлив.

Трудовият ми път започна някъде в детството, когато бях на около 10 – 12 г., а може би и по-рано. Тогава помагах на родителите си със семейния бюджет.

Някъде по това време разбрах, че обичам да разглобявам и сглобявам разни неща. Така да се каже бях сръчен, а това, че често оставаха части след моята работа, нямаше никакво значение, защото аз истински се наслаждавах на този процес.

Това ми даде тласък да се запиша в техническо училище. След като го завърших реших, че искам да стана студент. Междувременно среда вече се бе променила, компютрите все повече навлизаха в нашето ежедневие и тогава реших, че искам да да уча “нещо с компютри”.

Истината е, че изпуснах една година защото не ме приеха. Запълних това време с работа, като монтажник на климатици и шофьор на камион. На следващата година отново кандидатствах и ме приеха “информационна сигурност” в УНИБИТ. Веднага след първия семестър реших или по-скоро обществото около мен беше решило, че трябва да си намеря работа по специалността.

Така и направих, започнах работа в една социологическа агенция още в началото на своето образование и добре, че беше тази работа, за да разбера, че компютрите не са моето призвание и още повече работата на едно място в офис.

Един ден съквартирантът ми в общежитието подхвърли идеята, дали не искам да работиш при него в една дискотека.
Работата е през нощта, ще можеш да съчетаваш лекции и ще имаш пари – каза той. Звучеше ми добре и така заработих на гардероба в дискотеката при него.

След това ми предложиха да ме научват да наливам питиета и забавлявам хората – и така станах барман. А на мен от тинейджър понякога ми минаваше тази мисъл през главата. Мислех си, хем ще изкарвам пари, хем ще ми е забавно. Така и стана.

Докато не дойде моментът в които започнах да осъзнавам, че буксувам на едно място. Няма какво повече да науча, но пък работното време и парите ме устройваха докато учех. След това ме уволниха, защото работата спадна, а аз бях най-новият назначен.

Реших, че имам нужда от нова среда в която да се развивам и се спрях на застраховането. Тогава един приятел ми сподели за една книга, която щяла да ми помогне в тази дейност.

„Как да печелим приятели и да влияем на другите“ – Дейл Карнеги. Тази книга тотално преобърна представата ми за човешките взаимоотношения. Тя ми отвори очите и запали интересът към човешката психология.

В крайна сметка не станах застрахователен агент, но продължих да се интересувам от психология и по специално от това какво мотивира хората и как успешно да ръководим техният потенциал. Записах и магистратура в тази насока.

Пак се завърнах към барманството, защото все още не можех нищо друго да правя, а и работното време ме устройваше докато учех.

Колкото повече навлизах в психологията и човешките взаимоотношения, толкова по-интересно ми ставаше. Започнах да виждам неща на моето работно място, които до моментът дори и не бях забелязвал.

Виждах как моите шефове комуникират с подчинените си и как буквално се мъчат да ги организират и мотивират. Често те правеха нещата на обратно, в разрез с това, което изучавах.

И не казвам, че те са лоши хора или нещо подобно. Просто всеки един човек, дава най-доброто, което знае и е способен. Също така в съзнанието ми изплуваха и много подобни моменти от предишни мои работни места.

Сещах се за моменти, в които моите шефове влизаха в състояние на безсилие. Тогава контролът и заповедите бяха единственото нещо, с което те целяха да “мотивират” служителите си.

Също така, започнах да си припомням разни мои интервюта за работа, в които водещ мотив бе надлъгването. Така да се каже, коя от страните ще даде по-малко и ще спечели повече.

И си дадох сметка, че този модел вече е твърде остарял и просто Не работи. Този модел просто ни вкарва в един водовъртеж, от който никой не излизаше по-добър, по-стойностен или по-спечелил. И двете страни просто губеха и то ужасно много.

Спомних и моменти, в които доверието е било водещо при взаимоотношенията ми с мои колеги и работодатели. Тогава на мен не ми е било нужно да ми се казва какво да правя. Постоянно някой да ми виси на главата и да ме гледа в ръцете, дали това което върша е правилно.

И знаеш ли тогава всичко ставаше в пъти по-добре, дори и от първоначалните зададени очаквания.

След това си зададох следните въпроси:

Защо някой бизнеси са успешни, а други не?

Каква е разлика между тях?

Има ли нещо, което правят по различен начин?

И така започнах да търся и изучавам успешни бизнес модели. В много от тях намерих застъпена ситуацията печеля-печелиш при взаимоотношенията работник – работодател.

Това за мен беше странно, защото аз бях свикнал да виждам модел при който, ако едната страна печели, то значи другата губи.

Преди и продажбите бяха на този принцип, но все повече хората разбраха, че това вече не работи. Защото в ерата на социалните мрежи и споделянето моделът “удряш и бягаш” е куршумът за всеки бизнес.

През времето, което учех и работех не спирах да търся идеи за това какво искам да работя. Записах се на един курс, с  който целях да подобря своята комуникация, да разбера силните си страни и открият отговора на така важният въпрос за мен:

С какво искам да се занимавам в бъдеще? 

След като завърших курсанатрупах още знания, открих силните си страни. Но така и не намирах в какво да приложа наученото. А така исках, да впрегна тези знания в нещо, което ще има смисъл. В нещо, което е по-голямо от мен самият. В нещо, което ще си заслужава усилията.

На този курс се запознах с (ще го нарека) Георги. Георги беше собственик на бизнес и същевременно негов управител.

Той сподели за проблемите при комуникацията с подчинените си. Спомена за слабата мотивация на служителите. За напускане на хората след определен период. За това, че трудно намира подходящите хора, въпреки доброто заплащане, което предлага.

С две думи той обрисува голяма част от проблемите, които наблюдавах и на моите работни места от доста време.

И един ден стоейки в автомобила си на един светофар и задавайки си въпросите, които ти споменах в начало, а именно:

С каква искам да се занимавам в бъдеще? 

Какво искам да променя около себе си, което според мен не работи? 

Какво смяташ, че може да бъде направено по нов и различен начин? 

В какво имам знания и опит, чрез които бих могъл да предам стойност на някого?

Ме удари като мълния следното:

Няма ли да е страхотно, ако повече мениджъри и собственици на бизнес разберат за това, което движи хората на пред?

За новият модел на ръководене, чрез езика на лидерството, който бе застъпен в успешните бизнеси, които изучавах.

Няма ли да е страхотно, ако тези хора се научат как по-успешно да намират, задържат, организират и мотивират своите служители?

Защото според мен, само пълният синхрон на ръководител-служители, би могъл да издигне бизнесът над посредственото ниво. 

И всичко това пречупено през опитът, който съм натрупал в работна среда.

И ето реших да започна да споделям информация на тази тема. Всичко материали в сайта са плод на моите наблюдения, знания, опит и малки приучвания, които правя пречупени през призмата на човешката психология.

Ако все още не си се докоснал до тях можеш да го направиш от полето Блог в менюто на сайта.

Ако пък не намираш това, от което имаш нужда, можеш да ми пишеш и аз ще се опитам да подготвя материал по темата.

Желая ти успех.

Краси

Our Story

Foreign Followers
0
certified teachers
0
students enrolled
0
complete courses
0

Who We Are

Sed ut perspiciatis unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium laudantium, totam rem aperiam, eaque ipsa quae ab illo inventore veritatis,et quasi architecto beatae vitae dicta sunt explicabo.
Nemo enim ipsam,voluptatem quia voluptas sit aspernatur aut odit aut fugit, sed quia,consequuntur magni dolores eos qui ratione voluptatem sequi nesciunt.,Neque porro quisquam est, qui dolorem ipsum quia dolor sit amet, adipisci velit, sed quia non numquam eius modi tempora

What We Do

Sed ut perspiciatis unde omnis iste natus error sit voluptatem accusantium laudantium, totam rem aperiam, eaque ipsa quae ab illo inventore veritatis,et quasi architecto beatae vitae dicta sunt explicabo.
Nemo enim ipsam,voluptatem quia voluptas sit aspernatur aut odit aut fugit, sed quia,consequuntur magni dolores eos qui ratione voluptatem sequi nesciunt.,Neque porro quisquam est, qui dolorem ipsum quia dolor sit amet, adipisci velit, sed quia non numquam eius modi tempora

СТАРТИРАЙ СЕГА

Искаш да подобриш себе си?

Popular Instructors

Какво казват другите за мен

Cum doctus civibus efficiantur in imperdiet deterruisset.

Или подобри екипа са

Cum doctus civibus efficiantur in imperdiet deterruisset.

Абонирай се за седмичния ми бюлетин

Ще ти изпращам полезни статии и ресурси всяка седмица и то без СПАМ.. обещавам!