От доста време ме гризе една мисъл.
Сам ли направи своят избор или някой друг го направи вместо теб, с цел да ти помогне?
Сам ли определи извора на своето щастие или някой друг избра какво харесваш и обичаш?
Искам да се опиташ да осъзнаеш, че ти си човекът, който е отговорен за всеки свой избор.
Ти градиш живота си с помощта на всекидневните малки решения и се запитай това, което ти се случва днес: дали не е предшествано от някое малко решение вчера.
В нaшия живот понякога има и големи казуси, с които трябва да се справим. Тогава ние разчитаме на най-близките си хора: родители и приятели.
Също така трябва да знаем, че всеки един човек дава и прави най-доброто, на което е способен.
Неговите мисли и действия са ограничени от знанията и уменията, с които разполага. За това трябва много да внимаваш – кого слушаш и от кого искаш съвет.
Сега искам да се сетиш за последния избор, който си направил с помощта на своите родители или приятели. И честно да си отговориш:
Този избор мой ли беше или техен?
Изборът носи ли ми вътрешно удовлетворение и спокойствие.
Наслаждавам ли се на процесите, които последваха.
Ако отговорът ти е „да“, можеш да спреш да си губиш времето с тази статия и да си намериш някое по-интересно занимание. Ако пък има нещо, от което не си доволен, продължавай да четеш.
Най-добрият начин да разбереш дали си в правилната посока е, когато изключиш всички обстоятелства и хора и погледнеш навътре в себе си.
Да, знам трудно е, но се опитай. Усети тялото си и се вслушай в неговите сигнали.
Какво чуваш?
Какво ти казва коремът?
Сещаш ли се когато си влюбен, как реагира онази част долу в ляво?
„Изборът“ е като любовта-понякога правилен, понякога не чак толкова. Един път е сладък, друг път горчив, важното е да го приемеш такъв, какъвто е. Работи с това, което си избрал, докато не дойде моментът за следващия избор.
Искам да ти разкажа една кратка история за едно момче, което трябваше да направи своя първи по-сериозен избор. Той трябваше да определи какво иска да учи и в какво да насочи усилията, с които разполагаше в момента. Също така искаше и да порасне много бързо, да стане истински мъж.
Ситуацията се усложняваше допълнително поради процесите, които настъпваха в неговото тяло. Той беше на път да се превърне от момче в мъж.
Тази вътрешна метаморфоза допълнително влияеше на неговите чувства и емоции. В главата му се въртяха и десетки въпроси:
Ако сбъркам сега?
Това ли е най-доброто за мен?
Какво ще кажат приятелите ми?
В тази възраст сме доста крехки психически. И обикновено имаме две главни точки на влияние: приятелите и средата, в която сме. Тя често е по-силната и предопределя нашите действия.
Ние искаме да бъдем харесвани и приемани. Затова се стремим да се доближим до общото мнение. Различните често са отхвърляни и неразбрани.
Ще ти дам един пример. Във всеки клас има по един, двама или трима отличници. Тези деца често са спуквани от подигравки и подмятания, за това, че се стараят и искат да имат високи резултати. Лепват им се прякори като: “Зубър”, ” Любимец на учителите”.
Тези с по-слабата психика спират да се стараят и отиват към групата на средните ученици. Това им дава една сигурност и одобрението на останалите.
Дали обаче това няма да се превърне в най-големият им кошмар, когато пораснат?
Другата точка на влияние е нашето семейство. Родителите са хората, които искат винаги най-доброто за нас. И в основата на всяко тяхно действие стои позитивно намерение.
Нашето момче се вслушваше във всяка дума на своите родители.
Имах един учител по музика, който казваше, че децата са отражение на родителите си.
Те го бяха научили, че годините и брадата, която ще му поникне, скоро няма да го направят мъж. Отговорността е тази, която полага основите на истинската мъжественост.
Те винаги му казваха:
Както ти решиш.
Както ти прецениш.
Съветите са наши, решението и отговорността са изцяло в твоите ръце.
По този начин нашият герой се бе научил да се вслушва в околните. Да взима няколко гледни точки и да прави това, което усеща. По този начин той вземаше своите решения. Така постъпи и с образованието си. Сам избра пътя, по-който да тръгне. А какво се записа да учи ли? Ще ти разкажа друг път.
Дали това решение устройваше околните, нямаше никакво значение, защото това си беше неговият избор в неговия живот.
Аз вярвам, че семейството е първоизточникът и основата, от която тръгва всяко дете докато се превърне в личност. И изборът е онова малко нещо, което всеки ден осъзнато или неосъзнато прави.
Сега се сещам за нещо, което винаги ме е изумявало. Когато всичко в нашия живот се стича по начина, който искаме, ние сме най-великите, най-силните, най-можещите. А когато дойдат трудните моменти, ние започваме да търсим вина в хората и обстоятелствата. Ти виждал ли си този човешки феномен?
Надявам се да съм размърдал малко твоето съзнание.
И ако трябва да запомниш само едно нещо от тази статия, нека то да е:
Няма правилен или грешен избор, има ТВОЯТ ИЗБОР.
И накрая бих искал да разбера как ти направи днешния си избор. Напиши го по-долу в коментарите. Ако ти е харесала статията сподели я с приятелите си , на които смяташ, че би могла да бъде полезна.
