Господар на емоциите

Стани господар на емоциите си. Овладей гнева с тези 3 лесни стъпки

Случвало ли ти се е да изречеш думи, за който после силно си съжалявал?

Виждал ли си хора, които запазват самообладание дори и в най – трудните моменти?

Чудил ли се как го правят?

Искаш ли да бъдеш от онези 5% процента от хората на планетата, които владеят емоциите си (гневът си)?

Ако е така, значи този материал е именно за теб. В него ще ти разкажа как аз успях да се справя с това предизвикателство. Ще научиш какво да направиш, ако все пак станеш подвластен на гнева си и усетиш, че нещата излизат извън контрол.

Също така, ще разбереш и за бонусите които идват, ако приложиш 3-те стъпки за овладяването на гнева. Защото нека си го кажем:

Само с четене Не става, необходимо е и прилагане, ако искаме наистина да научиш нещо.

Или това е все едно да се научиш да караш колело, след като прочетеш 10 книги, за това как се кара колело.

Готов ли си? Започваме…

Да станеш господар на емоциите си означава да станеш господар на устата си

Много приятели и колега ме питат, как успявам да бъда толкова спокоен? Винаги ли съм бил такъв? Съвсем простичко им обяснявам, че това е умение, което съм придобил.

Е как така умение – ме питат те? И докато се опитвам да им разкажа как биха могли и те да го придобият, в повечето случай разговора продължава със следното:

Ама виж сега Краси, ти не разбираш и аз искам така, но от малък съм си такъв, какво да направя?

или

Ами тя майка ми (баща ми) е такава (ъв) и просто съм се метнал на нея(него) и нищо не мога да променя.

и любимото ми

Ами то това ми е от зодията, какво да направя…?!

Можеш ли да се досетиш какво представляват по-горните твърдение? И откриваш ли се в някой от тях или техни подобни? Какво казваме на себе си чрез тях?

Казваме ли си, че сме безсилни? Че нищо не зависи от нас и по някакъв начин сме се примирили със случващото се?

И тук искам да ти кажа нещо:

 Ти си по-силен от колкото можеш да си представиш!

Просто глупавите извинения, които измисляш те правят слаб. Извиненията са „нашите най-добри приятели” в трудни моменти. Когато ги използваме ние изнасяме отговорността извън себе си. Ставаме подвластни на факти и обстоятелства.

Да си призная честно, до преди няколко години и аз имах много от тях. И не казвам, че съм се преборил с тях напълно, но се опитвам да ги хвана навреме, още в зародиш за да не станат лавина.

Лавина, която може да зарови всичките наши добри намерения за човекът, който бихме искали да станем.

Преди често реагирах първично. Бълвах обиди с претекст, че просто съм искрен и казвам каквото мисля. Случвало ти се е и на теб?

От доста време съм осъзнал, че има тънка граница, между това да казваш истината и да бъдеш груб с хората. А това да бъдеш груб с хората съществува и в по-лош вариант. Да бъдеш груб със себе си.

Сега би могъл да си кажеш: Този вече се побърка.

Какво имам в предвид ли? Това е когато избухнеш навътре или така наречената депресия. Не съм вещ в тази тема просто знам, че:

Депресията е агресия насочена навътре

Тогава задържаш неизказани мисли и чувства и често обвиняваш себе си за неща над, които нямаш контрол. Което е по-страшното, защото натрупваш негативна енергия в тялото си, което познай до какво води ???

Точно така, болести.

Добре и от къде за започна – може би се питаш? Как да изказвам мислите, чувствата и желанията си по начин, който няма да обидя хората и същевременно ще остана в цветущо емоционално здраве? Ето от къде започнах аз.                                   

Първо: Поех отговорност

Опитай се да разбереш, че ти си отговорен за собствените си емоции и нищо няма да се промени, докато не изхвърлиш глупавите извинения.

Знам, че това не е никак лесна работа. Защото сме свикнали да търсим вината все някъде извън нас. И често не осъзнаваме този факт. Опитай се да се чуеш какви думи и изречения използваш. Изричаш ли нещо от рода на:

Ами аз съм си такъв, какво да направя?

Той ме ядосва.

Това са ясни признаци, че изнасяш отговорността извън себе си. И тук имам нещо доста трудно за приемане, което използвам от няколко години. Предизвикателство, с което да се справиш, ако искаш да овладееш гнева си.

Никой и нищо не може да те ядоса. Ти си този, които можеш да се ядосаш.

Да знам, е как така? Не е лесно, но и за това само 5% от хората успяват. И ако успееш да го разбереш и приемеш ти ще излезеш от затвора от, който много хора дори не разбират, че са пленници. А именно:

 Зависимостта от държанието и настроението на другите хора около нас или спрямо нас

Преди време един колега ми каза нещо, което помня и използвам и до днес.

Изпускайки нервите си, изпискаш ситуацията.

Това изречение също доста промени мирогледът ми. И винаги, когато усетя, че попадам в някаква кризисна ситуация се сещам за него.

Второ: НЕ е важно какво ти се случва, а как реагираш на случващото се

Виктор Франкъл казва:

Между стимула (това което ти се случва) и реакцията (това, което ти правиш или мислиш под въздействието на случващото се) има едно празно пространство. Няколко милисекунди, в които Ти имаш пълната свобода да избереш своя отговор или реакция (на случващото се).

Тази мисъл в нашата природопсихология звучи доста по-простичко.

Брой до 10 преди да отговориш. (увеличаваш времето между стимула и реакцията)

Това, че се ядосваш в дадена ситуация и изливаш гнева си е следствие от начина по-който приемаш тази ситуация. Ситуацията само по себе си е неутрална.

Ти с твоите мисли, чувства и действия и придаваш стойността, която смяташ, че заслужава. Да знам, и това е трудно за осмисляне и приемане.

Но как да се справим с дадена ситуация, ако наистина се е случило нещо лошо, а това може би е само в 1% от случаите. Какво правя аз тогава?

Опитвам да открия, кое му е хубавото в тази ситуация. Ще обрисувам един пример за да стане по-ясно всичко.

Какво му е хубавото на това да ме уволнят от работа?

Супер и без това исках някаква промяна в живота си. Това ще е едно добро начало за запознанства с нови хора. А защо пък и да не сменя професията си?

И без това се бях изчерпил в това което правя, но май просто ме беше страх да предприема някакво действие за да променя ситуацията. Сега няма какво да губя. Даже май ми направиха услуга, като ме уволниха. 🙂

И тук изкача един от бонусите. Започвайки да търсиш, кое му е хубавото на привидно тежката ситуация ти ще започнеш да виждаш възможности, там където хората обикновено виждат проблеми. Даже от някъде бях чул, че:

Най-големите възможности, са просто добре замаскирани проблеми

 Трето: Запитай се, под мой контрол ли е случващото се?

Преди се ядосвах за неща, които не бяха под мой контрол. Най – простият пример за това е: Ставаш сутринта и виждаш, че няма топла вода. Сега няма да обсъждаме причините за това. Просто си представи, че нещо се е случило и водата я няма.

Това събитие би могло да развали деня ти тотално. А напълно е възможно да развали деня и на още 30-50 човека, с които ще се срещнеш  и разговаряш днес. Възможно ли е? 🙂

И в подобна ситуация повечето хора се тюхкат и вайкат. Бълват змии и гущери през устата . Оплакват се колко лош и тъп е този ден.

Да, но ти не си повечето хора нали? И си задаваш простичкият въпрос. Зависи ли това събитие от мен? И ако отговорът е НЕ. Следващата стъпка е съвсем лесна.

Какво бих могъл да направя сега?

И ще видиш как мозък ти ще започне да генерира идеи. Гарантирам ти, че за няколко минути ще се сетиш за поне десетина варианта как би могъл да се изкъпеш.

  1. Имам приятел на близо и му се обаждам.
  2. Минавам през фитнеса там ще има топла вода.
  3. Ей, мога да звънна на онова момиче дето я свалям и да мина да се изкъпя у тях, едва ли ще ме върне… 🙂
  4. Или просто, защо не пробвам със студен душ, някъде бях чул, че е доста ободряващо и действа рестартиращо на мозъка.

Мислейки и действайки по този начин ние оставяме фактите и обстоятелствата безсилни. Ставаме господари на емоциите си. И нищо и никой не може да ни ядоса.

 Ако пък въпреки всичко някак си успееш да се ядосаш. Какво да направиш тогава?  Давам ти два метода за ускорено успокоение.

  1. Когато усетиш, че нещата започнат да излизат извън твоят контрол направи следното: Просто дишай дълбоко. Десетина дълбоки вдишвания и ситуацията ще приеме друг облик. Дишайки дълбоко напълваме тялото си с кислород и най-вече мозъкът ни който е виновникът за случващото се.
  2. Това го откраднах от един приятел. Какво правеше той, когато усетеше, че изпуска ситуацията просто се оттегляше за 10-15 мин. под някакъв претекст. Или до тоалетната или там каквото му хрумнеше.

Пробвал съм ги и двата метода, работят безотказно. А може и да си ги комбинираш.

И след като те запознах с трите мой стратегии за спокойствие съм длъжен да ти кажа и за капаните, които дебнат пред твоето ново по – спокойно съзнание.

Практикувайки стратегиите, които ти споделих ти ще започнеш да ставаш странен в очите на хората около теб. Това е предизвикателството, с което ще трябва да се справиш, ако искаш да си от онези хора, които владеят емоциите си.

Приятели и колеги ще започнат да ти задават въпроси под формата на критика:

Как можеш да се държиш толкова спокойно в тази ситуация?

То май не ти пука много, много а?

Дори е възможно да ти кажат, че си безхаберен, тъй като не откликваш на ситуациите по „нормалният“ за тях начин. А именно, да избухнеш, да се разгневиш, да се притесниш. Казвам ти тези неща, защото съм ги преживял и просто да се подготвиш.

И за край ти представям и бонусите, който ще придобиеш с използването на тристъпковият метод, за който ти разказах.

  1. Ще станеш много по-силен от колкото си мислиш, че си бил някога. Защото, кой човек е по-силен според теб този, който се гневи или този, който запазва самообладание? Запазвайки самообладание ти ще започнеш да виждаш нещата с бистър ум и чисто съзнание, което ще доведе до твоята по-ясна преценка. Съответно по-добро решение в кризисна ситуация.
  2. Ще промениш мирогледа си. Ще започнеш да виждаш възможности, там където повечето хора виждат проблеми.
  3. Ще спреш да се ядосваш за глупости.
  4. Ще имаш много, ама много енергия, която да използваш за градивни цели, защото тя няма да бъде пропиляна в негативни емоции. Защото негативните емоции най – много изтощават нашето тялото, а не физическият труд, както повечето хора си мислят.

Това беше от мен. Харесай и сподели статията с приятелите си, ако смяташ, че е полезна и си заслужава и други хора да я прочетат.

Чао и до нови срещи

Краси

Добави коментар

Абониране за бюлетин

Не пропускай новини относно управление на бизнеса ти.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.