„Ще започна нещо временно за сега.“ Чувал ли си тези думи от някого, когато търси първата си работа? А напълно е възможно и на теб да са ти минавали през главата или дори да си ги изричал.
Имаш ли представа на какво се обричаш още в началото на своята кариера мислейки по този начин? За да съм честен с теб, ще ти кажа, че и аз съм започнал с тях. И ще ти разкажа как с лекота можеш да се озовеш в спиралата на времето. Спирала пропита с недоволство и неразкрит потенциал. Спирала вкарваща те в безкрайните коловози на живота.
Знам, че вече си голям човек и сам ще прецениш дали да си вземеш нещо от прочетеното или сляпо ще се носиш по течението.
Знаеш ли, че има хора които все още работят първото нещо, в което някой им е дал шанс, да покажат своето усърдие? Говоря за усърдие, защото в първата си работа, те нямат нищо друго освен него. Тук щях да пропусна нещо.
Имат и голямо желание за успех, което се явява тяхното оръдие срещу всички стени изградени от малкото знания и липсата на опит в това начинание. Дали пък, животът не е просто едно предизвикателство, в което успяват не най-умните, не най-можещите, а най-усърдните хора?
Знаеш ли, че голяма част от хората, вече не се чувстват удовлетворени от нещата, които са започнали преди време? Виждат се, някак си в дупка. Мислят си, че тъпчат на едно място и прогресивно затъпяват. Всички колеги в работата ги дразнят ужасно. Искат някаква промяна, но не знаят как да я направят.
Мислят си, че заслужават повече, но все нещо не им достига, нещо за да направят крачка в страни. Крачка изваждаща ги от коловозите, които сами са си направили. Или според мен все още не ги е заболяло твърде много за да предприемат някакво различно действие от сегашното. Открил съм няколко причини за това и ще ги чуеш някъде по-надолу.
А защо ти разказвам тези неща и какво е общото с теб ли? Честно да си призная, надявам се по-горните редове да нямат нищо общо с теб. Искам ти да бъдеш различен. Искам да се чувстваш окрилен от нещата, с които се занимаваш. Искам просто да бъдеш себе си в това, което правиш. Да носиш онази усмивка на лицето си, която липсва на всички тъжни хора мразещи работния си ден.
Сега искам да те помоля за нещо. Ако имаш приятел или близък, на когото много държиш. Който все още работи първото нещо, с което се е захванал. И виждаш, как този човек се измъчва по-някакъв начин. А ти искаш да бъдеш онази сила, която да го избута нагоре от спиралата на отчаянието. Изправи се пред него, погледни го право в очите и го попитай:
„Само толкова ли можеш?“
„До тук ли се простират силите ти?“
„Това ли заслужаваш?“
Ако той ти каже “Да” , остави го няма смисъл да хабиш силите си. Все още не е дошло неговото време. Но ако пък чуеш “Не”, и забележиш някаква искра в очи му, сподели му за нашия разговор.
И преди да продължа, ще ти издам една малка тайна. Ще има няколко ключови момента в редовете по-долу надявам се да ги хванеш.
Нека първо разнищим състоянието на тези хора за да имаме отправна точка, с която да работим. И ти да разбереш какво би могло да те отведе на тяхното място. Ако ще подходиш лекомислено към дейността, която си си избрал за начало. Ако започнеш с “просто някаква работа”. Да знам, всички започват по-този начин, но ти бъди различен. Бъди проактивен млад човек.
Хората започващи първата си работа с думите „ще започна нещо временно за сега“ стават жертва на собственото си лекомислие. И тук не казвам, че трябва да отлагаме първата си работа. Напротив, колко по-рано я започнем толкова по-добре за нас. Но за това ще си говорим друг път.
Казвам, че трябва да вложим и малко мисловна дейност. Преди да се захванем с каквото и да било. А не сляпо да се водим от притискащите ни обстоятелства. Сега ще ти представя два примера, които обясняват защо хората не харесват работата си.
- Една от причините е, защото са достигнали предела на развитие в това, което са започнали преди време. Тук се появява и второ звено на този проблем. Щом са достигнали предела на своите възможности в тази работа, съответно са достигали и предела на своето заплащане. С други думи: работа, в която са ограничава техните възможности, съответно и техните доходи. Нека обясня това с пример.
Сещаш ли се, когато си купиш цвете как то расте до определен момент и след това спира? Какво трябва да направиш за да започне отново то да расте? Ако не се сещаш, помагам веднага.Трябва да му смениш саксията с по-голяма.
Същото е и с този човек, просто трябва да смени работата си с “по-голяма“, за да продължи своето развитие. А какво се случва с това цвете когато е изпълнило цялата си саксия и вече е спряло да расте. Малко, по-малко то започва да боледува. Вече не излизат нови листа. Даже спира и да цъфти.
Та нашата ситуация е горе долу същата. Усещаме, че средата ни спира да растем. Първо изчезва смеха, после и усмивките и накрая дори и ние не можем да понасяме навъсената си физиономия. А изходът е, просто да отидем до магазина за нова по-голяма саксия, в която да покажем на какво всъщност сме способни.
Но да не забравяме и за нашият приятел мързелът. Който, не ни изпуска от поглед и често взима важните решенията вместо нас. Защото нали това е работата на приятелите, да се грижат за нас в трудните моменти. И ако сме приели мързелът да е най-добър приятел, то ние все по-чести ще се вслушваме в неговите думи.
Втората причина е, че просто това не е тяхната работа. Не е дейността, която ги удовлетворява. Също като мен в една от първите си работи. Където разбрах, че работата в офис пред компютър не е моето нещо, дори средата и условията да предлагат добра перспектива. Но сляпо продължат да я вършат без да правят нищо по въпроса.
Извини ме, тук леко прибързах със заключенията. Правят нещо и то е да мрънкат. И според тебе дали това им помага или само си причиняват главоболие? Мрънкат си и си работят.
Мрънкат си и се оплакват. Мрънкат си и търсят подкрепа. Мрънкат си и всички са им виновни за всичко, Вместо да си размърдат мозъка и задните части едновременно и да открият решение на състоянието, в което се намират благодарение на себе си. Сега може би се чудиш защо не предприемат някакво действие ли? Ще разбереш след малко.
Сигурен съм, че вече си си размърдал мозъкът и най-вероятно да си открил и още причини, но нека спрем до тук. Целта ми е просто да хванеш нишката на случващото се. И да се запиташ: Аз искам ли да съм в тяхното състояние? Състояние, в което спирам потенциала си благодарение на мързела и средата, в която съм.
Сега ще ти представя и две причини, благодарение на които започваме първата си работа така необмислено.
- Първото нещо за което се сещам е извоюване на своята независимост? Искаме да покажем, че вече сме големи и можем сами да се справят в света на възрастните. За да съм честен с теб, ще ти споделя че и аз постъпих по-този начин. И ще ти кажа какво осъзнах сега, връщайки се мислено към онзи момент преди няколко години.
Когато започнах първата си работа исках бърз успех. Исках да разполагаме със собствени средства, с които да си купя така желаните материални придобивки, с които вече разполагаха моите приятели: телефон, скъпи маратонки, маркови дрехи. Мислех си, че всичко в живота ми ще се нареди, ако имам малко-повече пари.
Позната ли ти е тази мисъл?
Исках с материалните неща да покажа колко съм важен. Мислим си, че те ще ме направят по-щастлив. Да получава се, но за много кратко, около час. И след това трябва да си купиш друго нещо, за да си върнеш това блажено усещане. Но дали не си изграждаме още една спирала по-този начин?
А още по-лошото е, че често изграждаме своята същност, използвайки закупените предметите за основа. Спирам до тук, защото започвам да навлизам в друга материя, а не искам да те разсейвам.
“Кажи ми какво подхранва твоето самочувствие и аз ще ти кажа какъв човек си”.
- Второто нещо е: Защото искаме да помогнем на семейния бюджет. За което моите поздравления. Всички знаем, че в България парите никога не достигат. Започваме, защото искаме да свалим малко тежест от раменете на своите родители. Искаме да внесем спокойствие и сигурност в дома си.
Досещаш ли се какво е общото между двата примера?
Започваме с мисълта за бързо решение на проблемите си, използвайки парите като инструмент. Моля те, не ме разбирай погрешно сега. Парите са хубаво нещо, без което в днешно време просто не можем.
И тъй като аз не съм експерт в тази област, а тук доста засегнахме финансовата част от нашия живот. Ще ти дам моят източник на информация по темата за парите:Smartmoney.bg.Гарантирам, ще останеш впечатлен от качествената информацията, която има вътре.
Но нека се върнем към сегашната ни тема. Ще ти кажа нещо за което може би никога не си се замислял. И ако успееш да го разбереш, пред теб ще се разкрие една различна гледана точка. Гледна точка, която ще ти разкрие още повече, какво ще се случи с теб, ако не вложиш малко мисъл и усещане в своите действия, избирайки първата си работа.
Ще се радвам да разкажеш и твоята гледана точка относно първата си работа в коментарите отдолу, ако имаш такава. И ако смяташ, че прочетено си заслужава сподели го във фейсбук или с приятел, който мислиш, че имат нужда от подобна информация.
А за различната гледна точка кликни тук и прочети втората част на статията.
