Как да не се разболявам никога повече _!

Как да не се разболявам никога повече ?!

Често ли се разболяваш? Превърнал ли си се в магнит за болести? Ходенето до аптеката станало ли е част от твоето ежедневие? Най-вероятно имаш и кутийка с лекарства вкъщи или по-скоро цял шкаф. Искаш ли да се научиш да бъдеш здрав? Да, правилно ме чу. Да се научиш да бъдеш здрав. Защото според мен това е умение, което се изгражда. Може би за първи път чуваш такава глупост – умение да бъдеш здрав. Я по-сериозно! В тази статия ще ти разкажа как аз се справих с боледуването си и как от почти десет години не съм докосвал антибиотик .

А щом аз се справих с този проблем, значи и ти можеш да се справиш. И моля те, не ми казвай, че ти си си такъв! Да, и аз бях такъв, но вече не съм. И дори ми става смешно и  истински се забавлявам, когато чуя, че имало грип и затова всички били болни. Искаш ли и ти да приемаш с усмивка тази информация? Да се радваш на живот без болести и да имаш усещането, че нищо и никой не може да повлияе на твоето здраве. Ако е така, значи си готов да започваме.

Първо искам да ти кажа, че аз не съм лекар, билкар или човек, занимаващ се по какъвто и да е начин с този тип призвание. Не използвам магии или заклинания, за да бъда здрав. Съвсем простички неща съм открил и приложил, които неусетно са ме довели до това ми състояние. Ще преминем през три фази, в които ще ти разкажа моята история. История, от която ще разбереш как аз се справих с постоянното си боледуване . И ако си отвориш съзнанието ти гарантирам, че и ти ще успееш.

  • Фаза 1 – Осъзнаването. Когато бях малък боледуването бе мое ежедневие. Постоянно бях на антибиотици и дори често на инжекции. Не минаваше зима, през която да не се разболея поне три или четири пъти. Това бе станало нещо нормално за мен. Дори сега ясно си спомням един по – конкретен случай, когато боледуването беше дори повече  от нормалното. Тогава не разбирах защо така се получава. Сега от позицията си на по-голям, всичко ми се изяснява.

Тогава бях в 8-ми клас. Време, в което трябваше да избера какво ми се прави. Какво искам да продължа да уча и с какво ще си изкарвам хляба в живота. Сега като се замисля, това може би е бил и моментът, в който ми е било най-трудно в училище. Математиката и тя утежняваше положението, защото никак не я разбирах :). А не я разбирах, защото и бях изпуснал началото, което беше някъде в 7-ми клас. И вече нямаше наваксване.

Защо ти разказвам това ли? Много просто!  Моето боледуване е било просто бягство от реалността. Бягство от проблемите и решенията, които е трябвало да взема тогава. Сам си бях изградил фалшива реалност. Реалност в която болестта, беше главният герой. И всичко това, за да не мисля за трудностите и решенията които ми предстояха.

И знаеш ли?!  В тази фалшива реалност родителите ми не ме питаха за оценките, домашните или какво съм избрал да уча. В този момент това не беше важно, защото бях болен. И както знаеш, когато си болен, ти си „царят в къщи“. Мама се грижи за теб, тате купува всичките ти любими неща за ядене. Баба готви топла супа. И цялото внимание е изместено не към твоите постижения и решения, а към твоето здраве.

По този начин аз се бях научил да се разболявам. Несъзнателно бях изградил своето бягство. И сега разбирам, че боледуването е просто червената лампа. Това е гласът, който ти нашепва: „Нещо не е наред. Разбери какво е и го оправи! Спри да бягаш от нещата, които трябва да свършиш! Спри да бягаш от решенията, които трябва да вземеш!”. Боледуването се бе превърнало в  моят инстинкт за самосъхранение. Но това не го знаех тогава.

Сега от позицията си на по осъзнат навързвам пъзела. Пиех какви ли не антибиотици. Исках с външна намеса да оправя своето вътрешно състояние. Да, получава се, но само временно. Единственият начин да спреш да боледуваш е да разбереш  истинската причина и да я решиш колкото се може по-бързо. И боледуването е само един малък пример, който беше при мен. При теб може и да е друго. Запитай се!

Дали случайно нямам някой належащ проблем, който от дълго време отлагам?

Дали по някакъв начин не се разбирам със своя партньор в живота? Или той изобщо липсва?

Дали работата ми не отключва състояние на дискомфорт?

Варианти хиляди. Открий какво разваля твоето емоционално състояние и го оправи колкото се може по-бързо! Оправиш ли го, тялото ти ще оздравее от само себе си. Без лекарства. Гарантирам ти! Това е първата стъпка-да разбереш откъде идва твоят дискомфорт в живота. Но само тя е недостатъчна. За това отиваме към втората.

  • Фаза 2 -Поемане на отговорност за своето здраве. Всичко с моето боледуване приключи, когато заживях без своите родители. Добре си спомням мислите, които ми минаха през главата в онзи момент: „Краси сега си сам. Оправяй се както знаеш! Няма кой да се грижи за теб, когато се разболееш. Така че, може би ще трябва да се грижиш повече за здравето си, да се обличаш по-добре, да се пазиш повече.”

В онзи момент аз трябваше да разчитам изцяло и само на себе си. Тогава осъзнах, че ако сам не се грижа за здравето си, няма кой да го направи. Преди ми се въртяха разни мисли в главата от сорта на:

„Този лекар не успя да ме излекува !”

„Толкова пари дадох за тези лекарства и пак съм болен !”

„Защо все на мен ми се случва това?!”

Въртят ли ти се и на теб подобни мисли? Знаеш ли, че с тях бягаме от отговорност? Мислим си, че някой друг е виновен за нашето състояние.  Прехвърляме отговорността на някой или нещо. С тях изказваме една безпомощност от случващото се. Карат ни да се чувстваме чисти пред себе си, но за съжаление ,това е само в моментът, в който ги изричаме. И тук искам да ти кажа нещо. Изненадааа! Знаеш ли, че:

 

„Нищо не се случва на теб. То се случва заради теб.”

Да, знам. Сега ще намериш хиляди аргументи, с които да опровергаеш това твърдение. Но тези аргументи само целят да те изкарат жертва на лошите обстоятелства.

Да, знам. Ти не си виновен за нищо. Просто така се е случило. Ти си си такъв. И ако продължаваш с тези мисли, нищо и никой не може да ти помогне. Дори и най-добрите лекари или най-скъпите лекарства. Та това е втората фаза! Осъзнай, че ти и само ти си отговорен за своето здраве и поеми тази отговорност.

  • Фаза 3 -Обстоятелствата каляват или как впрегнах неусетно обстоятелствата в моя полза. Аз винаги съм работел на места, където хората са на предела на миниума. Всеки човек си има определени задачи и отговорности и ако отсъства, няма кой да ги поеме. Работата автоматично се прехвърля на останалите колеги. А както може би се досещаш, те си имат достатъчно. Познато ли ти е това?

Работейки на такива места аз просто нямаше как да се разболея, защото работата не ми го позволяваше. Или по-скоро, аз не позволявах на тялото ми да се разболее. Защото задълженията ми щяха да се прехвърлят на моите колеги и те трябваше да работят без почивка. А аз не искам това, защото знам какво е да работиш по този начин. Мисля, че това е закалило още повече моето здраве. Нямам начин да бъда болен, защото не искам другите да се натоварват с моите задължения, макар и причината да е “основателна”.

И така, аз несъзнателно  използвах обстоятелствата, за да  заздравя своя имунитет. Казвах на тялото си : „Няма как да се разболееш, просто забрави!”. На някой може да му се струва смешно, но за мен това работи. По този начин имах само един вариант – да бъда здрав. И това е.

Нека обобщя малко. Първото и най-важно нещо е да разбереш истинската причина за своя дискомфорт,  бил той боледуване, болки в гърба, наднормено тегло или каквото те притеснява. Трябва да ти е писнало от това нещо, за да можеш наистина да се пребориш с него. Често чувам хората: „Ами аз съм си такъв и това е. Примирил съм се вече.”.

Примирението е най-страшното нещо. То те поставя в позиция на жертва. Единственият начин да излезеш от тази позиция е да поемеш отговорност за нещата, които ти се случват. Само тогава ти можеш да започнеш да ръководиш живота си. И не на последно място, само тогава ще можеш да впрегнеш обстоятелствата в своя полза. Защо да се бориш с обстоятелствата – използвай ги! Извличай максимума от всяка една ситуация, дори и лоша да ти се струва. И запомни, че ако ти не се погрижиш за себе си, няма кой да го направи.

Надявам се статията да ти е харесала! Изпробвай моята гледна точка! Изпрати статията на приятел, на когото смяташ , че му е нужна тази информация, или я сподели във фейсбук! Напиши и твоята гледна точка в коментарите, ако имаш такава! Желая ти успех!                                                                                              

Редактор: Дина Живкова

Добави коментар

Абониране за бюлетин

Не пропускай новини относно управление на бизнеса ти.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.