С опит или без? Подкрепа или критика? – Историята на Майкъл

0 Коментара

Как е възможно, някой да усвой знания и умения само за 2 седмици, докато на други им отнема между 4 и 6 месеца?

В тази статия ще ти разкажа за Майкъл, момчето което постигна това. Момчето, което се справи великолепно с първата си работа и с нетърпение очаквам да видя следващите му резултати.

Много работодатели търсят предимно и само хора с опит. Подценяват хората без, което е тотална грешка според мен. И това е моята гледна точна и не държа никой да се съгласява с нея просто така мисли.

А мисля по този начин благодарение на десетките интервютата за работа на който съм ходил. Ако нямаш опит, дори и не разглеждат CV-то ти, а какво остава да те извикат на интервю. И това е много жалко.

Жалко е за работодателите, защото изпускат да видят търсещите млади хора с вкорененото у тях желание да покажат на какво са способни. Изпускат искрата в очите на хората, която казва:

Позволи ми да опитам, дай ми шанс и аз ще ти покажа на какво съм способен.

И знаеш ли защо я изпускат? И тук може някой да го заболи.

Защото не им се занимава. Казват, че нямат времето парите и нервите да се занимават с обучаване на млади хора. Избират по-лесният начин, така да се каже наемат хора имащи вече опит и без много, много да ги обучават.

Но дали това е по-лесният начин? Или само привидно е така? Ще разбереш малко по-надолу.

Майкъл дойде лятото да работи в заведението в което работя и аз. И някой би казал сега. Е то да работиш в заведение не е нещо сериозно. Да сигурно е така. Всяка една работа от страни изглежда много лесна.

Майкъл започна работа при нас като рънар. За хората, които не знаят какво е това, това е да вършиш всичко. Помагаш на сервитьорите със сервиране, отсервиране и всичко каквото има да се свърши.

Спомням си първият му работен ден. Това момче буквално не спря цел ден. По едно време си помислих: Този малкият, ако не си почине, ще вземе да припадне и тук говорим за заведение на 2 етажа и с около 150 седящи места.

След няколко седмици дойде средата на Август и работата доста намаля. Защото по традиция повече българи именно тогава взимат годишният си отпуск и отиват на почивка, София се изпразни.

И тук да вметна, че уговорката ни с Майкъл бе да работи само лялото, защото от септември той искаше да продължи своето образование. И така вече се виждаше краят на неговата работа, защото трябваше да го освободим поради огромният спад на работа.

Но точно тогава си търсехме и колега при нас на бара. Единият от колегите ми беше беше забелязал потенциалът на Майкъл и решихме да го вземем при нас на бара. И тук започва и по-интересната част.

Виждал ли си как родителите научават децата си да ходят и говорят? Те ги окуражават и подкрепят в всяко едно действие, дори и не толкова съвършено да е то, нали?

Често децата чуват: Браво мама, давай ти можеш, ще се справиш. Браво тате, ти си голямо момче, точно така. 

И всички приятели на семейството, баби, дядовци разбират за постиженията на малчуганите. Колко много говори, как може да включва всичко в къщи. Как разбира всичко около себе си.

С две думи родителите са най-гордите хора в този момент и споделят тази радост със всички дори и с непознати на детската площадка.

Но какво се случва след няколко години при голяма част от децата? Казвам при голяма, не при всички. Подкрепата и насърчаването някак си умират. Умират изгубени между заплахи и наказания от сорта на:

Ти ще видиш сега какво е в първи клас!

Свършиха игрите и забавленията.

Ще трябва да пишеш и четеш.

И ако не искаш ще има шамари. Познато ли ти е това?

А защо ти разказвам всичко това ли? С колегата ми проявихме малко повече благоразумие и запазихме подкрепата и насърчаването през целия период на обучение. Докато усетихме, че вече може да се справя сам. Майкъл не получи и една критика от нас.

А когато нещо бъркаше в началото, ние просто му показвахме правилният начин и после го оставяхме за завърши започнатото.

И изрази от сорта на: това не се прави ката, колко пъти да ти обяснявам, ти идиот ли се, как не можеш да запомниш едно нещо, то е елементарно и други производни на тях просто НЕ съществуваха.

Знаеш ли, хората и особено по-младите искат едно нещо. Можеш ли да се досетиш какво е то?

Веднъж Майкъл каза: Ей хора имайте ми малко-повече доверие. Тогава разбрах, че с колегата вече сме излишни и е време да го оставим да се оправя сам.

Това беше някъде около втората седмица след неговото работа като барман, като преди това той не знаеше каква е разликата между водка и уиски, ако мога така да се изразя.

Има едно нещо дето кара всеки човек да върши това с което се е захванал. Но, ние дори и не се сещаме за него. Това е нуждата да изяви себе си. И тук бих искал да отправя един призив към теб.

Помогни на някого да изявят себе си и съм сигурен, че той ще надмине и най-смелите ти очаквания.

И ако трябва да обобщя всичко казаното до момента, то би изглеждало така.

Ако търсите хора за работа, не пренебрегвайте младите хора без опит. Търсете искрата в очите на хората. Давайте им положителна обратна връзка, когато се учат, а и не само. И нещо, което обещах в началото да ти споделя.

Защо наемането на хора с опит, всъщност не е толкова лесното колкото си мислим.

Привидно е по-бързият и лесен начин, но това не е съвсем така. Защото, е необходимо да се справите с изградените модели на работа, които човекът вече има. А често те не отговарят на стандартите на вашата организация.

Хората без опит и с голямо желание са чисти листа хартия. Ти можеш в пъти по-бързо да ги научиш да работят в крак с фирмените правила. Отколкото да пренаучиш някого.

Това беше от мен. Сподели историята на Майкъл, ако сметнеш, че е била полезна и си заслужава и някой друг да я прочете.

Поздрави: Краси

Коментари

коментари

Красимир Писков

Виж менюто: За Мен