В тази статия ще разбереш именно това: как да изградиш магнетично първо впечатление. Впечатление, което не само мигновено печели кандидата, но и отключва неговата препоръка в случай, че той не пасне на работата или организацията.

Ще научиш двата фактора, които влияят на първото впечатление. Ще видиш и грешки, които съм забелязал, че правят голяма част от фирмите. Грешки, които рушат доброто име, което често е плод на много години усилен труд.

Грешки, които е възможно и ти да допускаш, както съзнателно, така и несъзнателно. И само, ако бъдат изчистени, ти гарантирам, че ти ще забравиш, какво е да търсиш служители. Защото те сами ще идват благодарение на мълвата и препоръката на хората.

Защото препоръката винаги е била и си остава най-лесният начин, един човек да си намери добра работа.

Защо пък да не впрегнеш този естествен социален аспект в полза на твоя бизнес. И може би знаеш, че един позитивен отзив се споделя само 3 пъти, докато един негативен – 10.

Но стига толкова встъпителни думи. Нека преминем към конкретика.

Когато преди кандидатствах за работа, наблюдавах две неща, които формираха на 95% моята преценка  за тази фирма. А информацията, която получавам от интервюто, почти винаги допълва моите първоначални впечатления.

Средата

Какво имам предвид?

Аз изграждах образи в главата си за дадена организация още от мястото и сградата, в която се помещава въпросната фирма, в която кандидатствах.

И някой сега би казал – Ти сериозно ли? –  отговарям напълно ДА. И ще дам пример, за да бъда по-конкретен.

Помисли малко. Дали ще бъде едно и също, ако една фирма се намира в „Бизнес парк“ и ако се намира в някой затънтен квартал на града. Ако сградата, в която се помещава е занемарена или ако е чиста и приветлива.

Да знам, не винаги финансовите възможности ни позволяват да изберем мястото и сградата, която ни се иска и особено, ако сега стартираме. Бях длъжен да го спомена, защото това наистина влияе и то много.

Върху следващите два елемента вече имаме по-голямо влияние. Това са  човекът, който ни посреща и работната атмосфера.

В по-голямата част от случаите, когато съм ходил на интервю, винаги първо съм разговарял с човек, който ме посреща. Доста често този човек дори не знаеше за моето идване.

Започваше се звънене на телефони и предаване на информация. Това за мен означаваше, че тук не са много организирани. Това е моята гледна точка и не казвам, че трябва да се съгласяваш с нея напълно.

Имало е и случай, в който той е бил информиран за моето идване и адекватно ми казваше, къде да отида и кого да търся. Тогава някак си се чувствах специален и също така вярвах, че фирмата е с високи стандарти на работа.

Понякога  трябваше да изчакам интервюиращия. През това време аз наблюдавах:

• Kакво се случва около мен.
• Наблюдавах работната атмосфера.
• Наблюдавах хората, които работеха там.
• Дали те са усмихнати?
• Как се държат те един с друг?
• Как се държеше мениджърът с тях?
• Ако има клиенти, как се обслужват.

С две думи, следях за цялостното настроение и начин на работа.

Само от тези наблюдения, аз вече знаех, дали искам да работя там. Дори смея да твърдя, че в 95% от случаите само с това наблюдение вече знаех, какво заплащане биха могли да ми предложат, ако то не е било упоменато в обявата.

Какво да направиш:

Опитай се да погледнеш своята организация като страничен наблюдател, като кандидат за работа и виж какво усещане носи тя като цяло. Да знам, че това е малко трудно, затова ще ти дам един съвет.

Помоли някой приятел или по-скоро познат, който не знае много подробности за фирмата, да те посети. Кажи му да се представи за кандидат за работа. След това разбери какво е очаквал и какво е видял. С какво впечатление е останал. Би ли я препоръчал като работно място на свой приятел?

Интервюиращия

И ако средата е съвкупност от елементи, които не винаги бихме могли да предвидим и управляваме, то с интервюиращия НЕ бива да правим каквито и да е компромиси,

Защото той е лицето на нашата фирма.

Той е Ние пред кандидатите за работа.

Както споменах по-горе, понякога трябваше да изчакам интервюиращия. Спомням си, че веднъж не успях да го докачам и си тръгнах. За мен е недопустимо да чакаш 50 мин. и никой да не се появи.

Щом аз съм си направил труда да бъда точен, съответно очаквам и другата страна да бъде такава. Да, възможно е този човек да е бил зает, да е имал някаква работа.

Докато чаках, никой не си направи труда да дойде, да се извини или поне да обясни, защо се налага да чакам толкова.

Помислих си, щом не могат да дойдат за едно интервю навреме, какво остава за в бъдеще. Пак казвам, това е моята гледна и не казвам, че това е единственият и правилен начин. Но това ми направи много лошо впечатление.

И негативното впечатлението не беше от интервюиращия, а от организация като цяло.

Именно от такъв негативен имидж бих искал да те предпазя.

И тук имам интересна история, разказана ми от един мениджър. Може и да не е много релевантна с моята случка, но мисля, че си заслужава да ти я споделя.

Какво ми каза той?

Понякога кандидатите се оставят да чакат умишлено, защото това автоматично им казва: Ти НЕ си важен, както с теб, така и без теб. Щом си тук, ти си нуждаещият се, не ние.

Това имало за цел да смачка самочувствието на кандидата и смекчи неговите очаквания. Още от самото начало ясно да се разбере, у кого е контрола.

Другият елемент, който също ми правеше голямо впечатление, бе цялостното излъчване на човека, който ми провежда интервюто.

Интервюиращият е лицето на компанията пред кандидатите.

Ако не сме го избрали правилно, той може да внесе грешно усещане и убеждения у кандидата, каква е всъщност нашата фирма.

Тук бих искал да навлезем още по-дълбоко, за да можеш да разбереш още по-детайлно какво имам предвид.

Опитай се сега да си представиш, че си кандидат за работа. Би ли могъл да се пренесеш на едно интервю за работа и там:

• интервюиращият не изглежда особено интелигентен;
• държи се надменно;
• няма търпение да те назначи;
• увърта и не дава конкретни отговори на твоите въпроси;
• споменава само плюсовете на работната позиция.

Какво би си помислил за тази фирма? Ще искаш ли да работиш в нея? Би ли я препоръчал на приятел?

Разбира се, по-горните неща могат и да бъдат замаскирани от някой добър експерт, но не е това идеята. Рано или късно, всичко си проличава.

А ако сме направили театър пред кандидата и той приеме. След като истината излезе наяве, а тя винаги излиза, най-вероятно ще останем без него.

След това ще трябва да се правят отново интервюта, отново подбор, отново пилеене на време, отново усилия и пари.

Случвало ми се е да отида на интервю и по една или друга причина, да не заработя в дадената фирма, но впечатлението, с което съм оставал от организацията е било много добро.

Тогава аз съм я препоръчвал на мои приятели или познати, ако случайно си търсят подобна работа. Или съответно изказвам негативните си отзиви, ако ме попитат или по-скоро без да ме питат, с цел да ги предпазя.

Накрая бих искал да обобщя следното:

Ако искаш да печелиш по-лесно и бързо кандидати за работа или тяхната препоръка, работи върху средата и интервюиращия. 

Не позволявай грешни впечатления да провалят бизнеса ти. Има голяма вероятност това да се случи, ако нямаш качествени служители.