Това е болка номер едно за всеки човек, който развива своя бизнес на нашето Черноморие и не само. Всяка година казусът става все по-голям и по-голям. Ако ти си собственик на малка сергия, имаш хранителен магазин, притежаваш ресторант или какъвто и да е бизнес на нашето черноморие и се нуждаеш от хора.
Ако си пуснал десетки обяви във всички възможни сайтове за работа, разказал си на всичките си приятели, че си търсиш „персонал“.
Дори статусът ти във Фейсбук е на тази вълна и след всичките тези усилия се сблъскваш с една огромна тишина, отвсякъде. Вече си отчаян и не знаеш какво повече да направиш. В следващите редове ще ти представя една различна гледна точка. Проактивен начин, с който би могъл да излезеш от тази пагубна ситуация. Стига да го приложиш разбира се.
Ще преминем през четири стъпки, които ще ти помогнат да влезеш по-надълбоко в проблема и откриеш решението му.
Първа стъпка:
За да започнем, трябва да си зададеш следните въпроси и да откриеш техните отговори:
Кой ходи да работи лятото на морето?
Защо го прави?
Какво иска ?
Техните отговори ще бъдат нашата отправна точка. Аз ще ти помогна с конкретни отговори, защото съм бил в тази сфера и познавам ситуацията в дълбочина.
Работил съм лятото на морето, а също така имам и няколко приятели, които са го правели, но вече НЕ. Твоята „таргет група“ са предимно млади хора между 18 и 28 години. Естествено има и по-възрастни, но болшинството са това.
Замислял ли си се защо го правят? Сега може би ще се сетиш за най-популярния отговор:
За пари естествено!
Но нека помислим още малко. Когато един млад човек си помисли за лято и море, какво изниква в неговото съзнание?
Какво веднага си представя? Дали това е работа и пари или по-скоро се сеща за алкохол, шумни партита, топъл ситен пясък под босите крака и вода, която да охлади всички тези страсти.
Ако също така си мислиш, че те отиват там заради теб и твоят бизнес, си се заблудил ужасно много. Те са там заради себе си и емоциите, които ще им донесе лятото.
Парите са чак на второ място. Те са просто бонус на техните преживявания. Аз много обичам да се поставям в обувките на човека срещу мен. Това ми позволява по-детайлно да разбера хората с които общувам. И между другото никак не е лесно. Но ако успееш, ще отключш доста врати пред себе си.
Нека ти представя една гледна точка на това какво се случва в момента.
Вчера си поговорих с една приятелка, която е сервитьор и е работила няколко лета на морето. Разговорът ни протече по следния начин:
Аз:” Защо това лято не си на морето?”
Тя: “Ти Луд ли си бе човек !!! Да отида през май и да приключа през септември, без да съм видяла морето. А пък и пари вече не се изкарват.”
Аз:” Не те разбирам какво искаш да кажеш?”
Тя: “Там рядко някой ти дава почивен ден. Има работодатели, които ти дават половин почивен ден, а ти се възползваш да го прекараш в сън, защото си работил 12-14 часа и си труп след края на работния ден.”
Аз:” А защо не се изкарват пари вече ?”
Тя: “Почти всичко, навсякъде е ол инклузив. И по този начин аз нямам достъп до сметки, пари, бакшиш. А и заплатите не са големи. Защо по дяволите да ходя?”
Усети ли какво иска тя? Какви са нейните желания?
Стъпка две:
Какво можеш да дадеш на хората, които работят за теб?
Има едно твърдение, което гласи:
Ако не получаваш това, което искаш, може би трябва да промениш това, което даваш!
Сега може би си мислиш:” Да, Да, Да, това го знам. Давай нататък!”
Но се опитай да помислиш: “Това, което давам на моите хора в момента, носи ли ми успех?”. Ако е „Да“, страхотно, в правилната посока си и нямаш нужда повече да четеш, ако пък е „Не“ продължавай надолу.
Знаеш ли, по-горният пример дава само двете главни причини, поради които някои отива да работи на морето. Аз вярвам, че има и още, но как да ги разбереш.
Просто питай какво искат хората, с които работиш или искаш да работиш. И виж дали можеш да им го дадеш. Ако успееш да откриеш тези потребности и ги задоволиш, ти ще изградиш връзка с тези хора. А направиш ли това, значи вече имаш солидна основа за работата по-нататък.
Ти ще си изградил доверие, което ще отключи едно от най-мощните оръжия в бизнеса: Препоръката. И тук нямам предвид само финансовото измерение на труда, а неща, които наистина ще донесат вътрешно удовлетворение на „персонала“ ти. Нещо, което ще ги накара да се почувстват оценени и специални.
Стъпка три:
Как мислиш:” Ако хората, с които си работил през лятото, останат доволни? Ако си изградил човешки взаимоотношения, дали те биха се върнали при теб и следващата година?”
В случай, че те не могат или вече имат работа, която ги удовлетворява, дали биха те препоръчали на техни приятели и познати, които си търсят работа?
Аз съм сигурен, че ще те препоръчат. И на теб вече не ти трябват обяви. Спираш да си губиш времето с интервюта, съсредоточаваш усилията си в изграждане на своя бизнес.
Ти имаш толкова обяви и точки на влияние, колкото е броят на твоите доволни служители.
Но за да ги постигнеш първо трябва да положиш необходимите усилия.
Стъпка четири:
Ще ти разкрия още една стратегия за справяне с проблема. Голяма част не отиват на морето, защото през септември отново ще са изправени пред сайтовете за работа, а не знаят дали ще успеят да си намерят добра работа.
Ако ти успееш да ги ангажираш и през останалата част от годината, ти отново ще се избавиш от търсенето през април.
Ако не можеш лично да ги ангажираш, намери някой, който може.
Погрижи се за хората си и те ще се погрижат за бизнеса ти.
Имаш ли приятели или познати с бизнес на зимните ни курорти? Ако нямаш не мислиш ли, че е време да отидеш и да си намериш? Предложи партньорство или съдружие. През лятото хората ще работят при теб, а през зимата – на планина. Какво по-хубаво от това!
Стъпка пет е моят бонус за теб, който ще предаде по-дълбок смисъл на всичко казано до момента.
Не знам дали си забелязал, че на няколко места в статията съм използвал думата „персонал“ и то с кавички. Сега ще ти обясня защо.
Ти как усещаш персонала си? Като корпоративни бройки или като човешки същества, имащи мисли, чувства, желания, мечти? Партньор ли си с тях в работния процес или когато минеш покрай тях всички спират разговора си?
Знаеш ли, в този свят на дигитализация, сме забравили да обръщаме внимание на тези чисто човешки взаимоотношения, които ни различават от машините. Забрави ли сме да благодарим и ценим хората си.
Работил съм на място, в което шефът не знае дори името ми и длъжността, която заемам. Според теб дали съм останал да работя дълго време там, познай от първия път.
И накрая искам да ти кажа, че тези стъпки могат да се прилагат в намиране и задържане на персонал, за всяка една бизнес сфера. Защото човешките взаимоотношения са еднакви навсякъде. И не ми вярвай безпрекословно, просто пробвай.
Когато ние започнем да ценим хората, с които работим, трябва да се вслушваме в техните думи и да се ангажираме с ежедневни им проблеми. Тогава бизнесът ти ще отиде на едно много по-високо ниво, защото това не са техни проблеми, това са проблеми на самия бизнес. Колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-силен ще ставаш в това, което правиш.
Ако си видял или усетил някакъв смисъл в тази статия сподели я за да достигне и помогне на повече хора. Ако пък си собственик на бизнес, който иска да научи повече отговори на следващите няколко въпроса.
