Как да мотивирам служителите си?

0 Коментара

Чудил ли си се как да накараш служителите си да харесват понеделниците повече от петъците?

Искало ли ти се е те да бъдат по усърдни в това, което вършат?

Чувствал ли се безсилен в това да ги накараш да свършат повече от минимално-допустимият праг?

Убедил ли си се, че с наказания и заплахи се постигат само краткосрочни и твърде плоски резултати? И след това всичко се повтаря отново, което пък те напряга и разкъсва отвътре?

В този статия ще ти дам 3 стратегии, с който да се избавиш от всичко това. Проблемът идва от там, че повечето мениджъри и работодатели се опитваш да накарат, вместо да вдъхновят служителите си.

Или още по-лошото да ги изманипулираш да свършат дадена задача, по хитър и подмолен начин. Случвало ли ти се е и на теб? Ако да, колко дълъг е бил ефектът? Какво се случило след това?

Съгласен ли си с мен, че НЕ може вечно да манипулираме хората, защото рано или късно всичко излиза наяве?

В тази материал ще си говорим за влияние и въвличане, което е различно от манипулация. Когато влияем на хората ние ги правим по-добри. Внасяме им позитивна нагласа в това което правят.

Внасяме яснотa как тази дейност ще ги направи по-знаещи, по-можещи и по-успешни. И след това ги оставяме сами да изберат начина за постигане на желаните резултати.  Докато, когато манипулираме ние използваме хората за лична облага. Чрез влиянието събуждаме у хората желание. Помагаме им да разкрият скритият си потенциал и ги правим по-добри хора.

Прилагайки трите метода, за които ще ти разкажа ти гарантирам, че хората ти тотално ще се променят. Ще правят нещата по собствено пожелание и ще изпитват удовлетворение от целият работен процес, вместо негодувание и познатото мрънкане.

Ще станат инициативни и доста по-усърдни в това, което вършат. Гарантирам, което пък ще издигне първо тях, а след това и цялата организация на едно по-високо ниво.

За да знаеш, как да мотивираш служителите си първо е необходимо да кажем и няколко думи за това какво е мотивацията. Има десетки, ако не и стотици определения, но тъй като обичам простичките неща, за мен мотивацията е:

Силата, която движи хората в желаната от тях посока

Всяка една наша постъпка е благодарение на някакъв мотив. Мотив, който ни кара да дадем най-доброто от себе си в дадена ситуация.

Забелязал ли си как хората, доста често не слушат какво им се говори, а по-скоро гледат какво се върши? Това е така, защото действията говорят много повече за един човек отколкото неговите думи. От това твърдение извличаме и първата ни стратегия.

1. Бъди пример за хората си

Бъди промяната, която искаш да видиш у твоите хора. Личният пример е най-силният мотиватор.

Личният пример е влияние без думи

Запитай се сега с какво настроение и желание започвам работната седмица? Развълнуван ли съм за предстоящите събития и неща, които бих искал да свърша през седмицата или познатото до болка на много хора… офффф понеделник е?

И тук може да нахлуят някакви мисли в главата ти от сорта на: Е да де, ама аз съм шефът и мога да правя каквото си искам. Да, това са мисли някъде от миналият век.

И ако искаш да си ръководител в 2019 ти е необходим нов начин на мислене. Нова парадигма описваща размисли различни от по-горното твърдение.

Ако пък сметнеш, че това са пълни глупости. Спокойно можеш да спреш да четеш, защото ще си загубиш времето. А това е далеч от моята цел.

Тук ли си още? Знаех си, че не мога да те откажа толкова лесно, за това нека продължим.

Не веднъж в своята работа съм виждал моите мениджъри с поведението “оффф”. И след това те очакват от нас да сме ентосиазирани и мотивирани. Е как да стане това?…

Ако искаш служители ти да спазват обещанията си или дадени срокове, замисли се ти спазваш ли ги? Това е все едно да казваш на децата си да не пушат, а ти да пушиш. Какъв би бил ефекта от посланието, по-силен или никакъв?

Ако търсиш фитнес инструктор, кой би наел? Този който е 130кг с видимо разпуснато тяло или такъв, който е стегнат и с добре оформена мускулатура?

Личният пример говори без думи.

Така че, ако искаш да внесеш положителна промяна в хората си, просто бъди тази промяна

2. Забрави за заповедите и задълженията. Превърни ги във въпроси и предизвикателства

Какво изниква в главата ти, когато чуеш думата задължение? А заповед?

На мен лично не ми се нравят много, много. Същото усещане ли е като да чуеш въпрос и предизвикателство или е нещо коренно различно?

Умението да трансформираш заповедите във въпроси и задълженията в предизвикателства ще те трансформира от мениджър в лидер. Лидер, който отключва потенциала на хората си благодарение на всекидневните задачи. Ето и как изглежда това на практика.

  • заповед: Трябва да направиш тези документи до четвъртък следобед! (И ако искаме още повече да НЕ повлияем, можем да добавим и едно “Разбра ли?” накрая)
  • въпрос: Ще можеш ли да направиш тези документи до четвъртък следобед, защото са много важни? Мога ли да разчитам на теб?

Как ти се струват двата варианта? Корено различни нали?

На кой от двата варианта би откликнал повече? Кой би изпълнил с желание и ентосиазъм? Кога би се постарал повече?

Изпълнението на даде задача не зависи толкова от самата задача, колкото от начина на нейното поставяне.

Какво правим във вторият случай? Освен, че трансформирахме заповедта във въпрос носещ предизвикателство, ние направихме и още няколко неща.

  1. Проявихме човешко отношение и запазихме достойнството на човека.
  2. Вкарахме смисъл, в цялото послание, като дадохме отговор на въпросът защо е необходимо да бъде свършена задачата.
  3. Вкарахме и лично отношение на човека към задачата.

Хареса ли ти примера? Ето и друг вариант, в случай, че нямаме краен срок, но все пак задачата е важна и колкото по-рано бъде свършена толкова по добре.

  • заповед: Искам това да бъде свършено максимално бързо. Ясно ли е?
  • въпрос: Колко време ти е необходимо за да свършиш тази задача? Помисли и ела да ми кажеш, защото от това зависи (…………)

Когато представяш по този начин задачата, бъди сигурен, че човекът ще я свърши по-бързо от колкото дори си очаквал. Когато човек сам определи крайна дата, той е много по склон да я спази отколкото, ако това му е спуснато отгоре.

И също така, тогава човек носи лична отговорност към задачата, защото е вложил нещо от себе си в нея, дори и това да е само крайният срок за предаването и. Знаеш ли, че:

Няма по-голяма награда за един човек от усещането за добре свършена работа.

3. Дебнете хората си, когато вършат нещата правилно

Това е едно от основните правила на Кен Бланчард.( Авторът на книгата “Едноминутният мениджър”, силно препоръчвам.)

Толкова е жалко, че повечето мениджъри вършат точно обратното. Чакат само погрешна стъпка на някой човек и бързат да го порицаят. Да го натискат по раната. Да му покажат, че е сгрешил. Дори лично съм чувал думи към себе си, от сорта на: Ще те хвана, няма страшно. 🙂 (когато сгреша)

Кога според теб един човек би бил по-продуктивен?

Когато има висока самооценка за себе си или когато е със смачкано самочувствие?

Следете хората си, когато вършат добре работата си и им давайте положителна обратна връзка за това. Това ще ги направи в пъти по-продуктивни.

Скоро разговарях с един приятел, който ми сподели следното. Ще се опитам да го цитирам до колкото си спомням думите му:

Краси, никой не вижда когато се справяш добре, но сбъркаш ли нещо после цял месец все това ти се повтаря.

И нека помислим малко сега. Кога сме по-склони да грешим. Когато опитваме нови неща или когато си действаме по ротиния начин?

Кога се развиваме повече и същевременно развиваме организацията си? Когато мислим нови подходи на работа и продукти или когато си траем и вършим просто колкото се иска от нас?

Акцентирайки върху грешките на хората си ти индиректно им казваш:

  • НЕ опитвайте нови неща
  • Не се мъчи да развиваш работа си
  • Не се мъчи да измисляш нови продукти и услуги за клиентите ни

Ще сбъркаш и тогава аз ще съм там и ясно ще ти покажа, че си се провалил. Ще те накажа, глобя, а може и да те уволня.

Колко тъжно нали? Е да де, ама е така.

Ние хората имаме едно много странно качество. Много бързо забравяме да ценим хората и ги приемаме за даденост.

И тук някой би си помислиш, какво ще го ценя, та нали му плащам да си върши работата. Нямам време да се занимавам с глупости.

Това са мисли от индустриалната ера. Където хората са били приемани просто като бройки.

За да имаш мотивирани служители днес е необходимо да ги приемаш за личност. Каквато  всъщност е всеки един човек.

Забелязал съм от практиката, че ние ценим много повече компютрите, oбзавеждането и дори сградата отколкото хората, които работят в нея. Жалко нали?

Преди няколко месеца, при една съвместна работа с един приятел. За първи път усетих, какво е да те хванат, когато си вършиш добре работата и да ти дадат положителна обратна връзка за това.

Именно тогава разбрах тази сила. В един имейл до мен, той ми написа: Браво Краси свършил си страхотна работа. Познай с какво желание и ентусиазъм вършех следващите задачи, които той ми изпращаше.

Бях НЕ мотивиран. Бях  О К Р И Л Е Н  да дам най-доброто от себе си при изпълнението на следващите задачи. А щом това е свършило работа при мен, значи ще свърши работа и при твоите хора.

А ти дали си чувал подобни думи отправени към теб някога? А ако не си, значи е време Ти да станеш инициатор на подобни послания и рано или късно колелото ще се завърти, гарантирам.

Харесай и сподели статията, ако смяташ, че информацията в нея е стойностна и си заслужава да достигне до повече мениджъри и работодатели. Който искат да мотивират служителите си, но все още не са намерили правилната формула за това.

Чао и до нови срещи от мен

Краси

Коментари

коментари

Красимир Писков

Виж менюто: За Мен