Сигурен съм, че знаеш и разбираш смисъла, който носят тези така простички думи. Не е нужно да си някакъв експерт за да разбереш тяхното първично значение. Знам, че дори не си си и помислил колко струва тяхното използване. Готов ли си да научиш скритото послание, което носят?
Готов ли си да застанеш с високо вдигната глава, когато ги изричаш следващият път? Това е и един от проблемите на нашата нация, а именно не поемаме отговорност за своите думи.
Дръж се здраво започваме.
Знам, че поне веднъж си чувал тези думи. Също така съм сигурен, че и поне веднъж си ги изричал. Знаеш ли, че зад тях се крие прогнил мост, който с лекота може да те отведе в пропастта на човешките взаимоотношения.
Тези на пръв поглед така прости думи разкриват душата на човека, който ги използва. Лошото е само, че той не го разбира.
Направо настръхвам, когато се замисля колко загуби са причинили на хората, които ги изричат. А за съжаление, те дори и не осъзнават тяхната тъмна сила и продължават все така с тяхната лекомислена употреба .
Предупреждавам те, че прочетеното може никак да не ти хареса. И по някакъв начин след това да се зароди омраза към мен. Но аз съм готов да поема този риск.
Защото искам да ти помогна. Искам да погледнеш нещата от един различен ъгъл. Моята задача е да ти представя това, което съм открил. А ти сам избери дали да си вземеш нещо от него.
Ще те помоля нещо сега! Можеш ли хубаво да си припомниш последния път, когато си ги използвал?
Най-вероятно си ги отправил към човек, с когото си имал някакви трудови взаимоотношения. Сигурно е бил някой подчинен или пък може би партньор, а не ми се мисли, ако е бил приятел.
Как се почувства веднага след това? Моля те, бъди честен! Не заради мен, заради себе си го направи.
Настъпи ли едно вътрешно удовлетворение? Един вътрешен мир, че просто така е трябвало да стане. Изпълни ли се с лекота, все едно си свалил някаква тежест от раменете си? И че това, което се е случило не зависи от теб, а просто така е трябвало да стане.
Дали с тези думи не си се опитал да омаловажиш случилото се и още по-лошото, човека към когото са били отправени?
И естествено продължение на нашите думи е изречението:
“Знаеш ли колко безработни хора има в България, които чакат за това място?”
И тук се потапяме още по-надълбоко. Отключваме една огромна надежда. Надежда за по-добри хора, с които може би ще работим в бъдеще. Надежда, която избледнява все повече с всяко използване на думите:
„Няма незаменими хора“
Омаловажаването на личността се е използвало в близкото минало за контрол и управление на човешкото поведение. Но дали този метод работи все още? Ще можеш ли с него да извадиш наяве целият потенциал на хората около теб? Дали те ще дават сърце и душа в това, което правят или всичко ще е сведено до механична работа?
Моля те замисли се:”Кога нещо ти се получава много добре? Когато го правиш само, защото трябва и някои ти е казал да се свърши или когато вложиш цялата си същност в това, което правиш?”
Аз вярвам, че в тази силно конкурента бизнес среда в момента, много по-добре е да използваш мозъка на своите хора, отколкото само техните ръце. Вярвам, че можеш да увеличиш и подобриш целия си бизнес само, ако намериш време да чуеш какви идеи имат хората за бизнеса ти. Естествено, ако не си ги „осакатил вече“.
Обяснявам веднага.
Случвало се е, не веднъж да давам силно аргументирани идеи, как може да подобри нещо в работния процес или да намалим грешките до минимум в него. За съжаление най-честият отклик е бил:
“Краси нямам време сега! Ти си тук за да работиш, а не за да мислиш! Моля те, остави мисленето на мен. Или на хората, които им се плаща за това.”
Ако ти получиш такъв отговор, дали следващият път, когато забележиш някаква нередност или усетиш възможност за бизнеса, в които работиш, ще я споделиш с шефа си? И като казах “шеф” ми хрумна още една въпросителна в момента:” Защо тази дума се е превърнало с нарицателно за много хора ?”
И ако това е така, защо всеки иска да бъде шеф? Моля те напиши в коментарите накрая, ако знаеш отговора. Леко лирическо отклонение извинявай, но просто не се сдържах. Май за това ще трябва отделена статия, но стига, нека се върнем на темата.
Най-неочаквано моите думи се сбъдват, понякога. След, което всички получаваме „наставления“:
“Защо не мислите, защо не мислите, когато работите?”
Ти изричал ли си тези думи?
Опитай се да си представиш изражението на човека, който чува следния отговор:
“Вие казахте, че ние сме тук за да работим, а не за да мислим!”
Да, смешно нали, сега е много забавно, но в кризисни моменти – не, не е !
Аз вярвам, че можеш да спечелиш много повече от един човек, когато го слушаш, цениш и одобряваш напредъка в работата му.
„Все още не съм виждал човек, който да не върши по-добре работата си и да не влага повече усилия в условия на одобрение, отколкото в условия на критика“ – Чарл Шваб
И веднага искам да добавя. Моята цел не е да те критикувам или осъждам. Това не помага. Няма никакъв смисъл. Няма как да критикуваш и същевременно да влияеш. Просто искам да ти помогна, да разбереш скритото послание и последствията от него, с думите, които използваш. Защото осъзнаването е първата крачка от всяка една промяна. Ако я търсиш естествено!
Тук ли си още? Дръж се, продължавам!
Често тези думи се използват от слаби мениджъри или собственици на бизнес преди, след напускане, или уволнение на служител. Те не са виновни за това. Така са били научени. Те познават един модел на управление, който от доста време не работи, но защо не го променят? Може би никои не им е показал нещо различно, което биха могли за използват. Или просто не им се занимава, което е по-лошо.
Ще се опитам да внеса яснота и по тази тема при някои от следващите ни срещи. Но нека се върнем към сегашната ни тема.
Ако се замислиш малко повече, ще се сетиш, че “няма незаменими хора” отправяме към не кой да е служител, а стойностен човек. Човекът, който е вложил сърце и душа в работата си. Човекът, които се е справял по-добре от останалите.
И ако сега си мислиш, че това са глупави мои фантазии, хвърчащи безпочвено, из белия екран, моля те спомни си. Какво си казваш, когато напусне или бъде уволнен някой, който не е бил на високо ниво. Дали думите ти тогава не са:
“Споко, ще намерим друг.”
Обикновено, слабият ръководител няма смелостта да погледне човека в очите и ясно да заяви:
“Остани ти си ценен за мен! “Вече се е включило и неговото ЕГО. А когато се задейства то, последствията са само отрицателни за всички.
И кой губи в този момент бизнесът или човекът. Въпрос на гледана точка, оставям те сам да прецениш. В този момент изниква и още една въпросителна, която някои може да си зададе. Какво се е случило за да се стигне до това напускане или уволнение? Това е грешен въпрос. По-добре е, да разберем: Защо се е случило?
Ние хората сме настроени да виждаме “какво“ и много по-рядко се питаме “защо”. Ако насочим съзнанието си към “защо”, а не към първичното “какво”, съпроводено с импулсивна критика, може би ще предотвратим следващи подобни моменти. Иначе всичко ще се повтаря и за напред, гарантирам ти.
Ох, май много продължи нашият разговор, така е, защото темата е огромна. Със сигурност има още какво да се каже. Знам, че ти си умен човек и сам можеш да продължиш, ако пожелаеш. В тези редове се опитах да ти дам различна посока. Ще се радвам, ако поне малко съм размърдал твоите мисли. И за да приключим ще ти кажа нещо, за последно:
Няма незаменими хора, Да, сигурно е така . Но каква ли е цената ? И запитай се:”Аз готов ли съм да я платя?”
Ще се радвам да разбера какво ти мислиш по темата в коментарите по-долу. И ако по някакъв начин съм ти представил една различна гледан точка, ще се радвам да, споделиш статията. Или я изпрати на някого, който смяташ, че може да му бъде полезна.
