Защо хората не идват на интервюто?

0 Коментара

Случвало ли ти се е след уговаряне на среща за интервю кандидатът да не дойде? Не идва, въпреки убедеността, с която е звучал по телефона. И някак си ти е омръзнало от всичко това. А чудил ли си се защо се получа така ? Споделял ли си този казус и с други твои приятели в същото положение? Най-вероятно заедно сте стигнали до извода , че хората са несериозни и мързеливи.

Да, естествено, че има и такива кандидати. Но съм сигурен, че ти нямаш нужда от такива. Нали? Искам да те успокоя и да ти кажа , че не трябва да се притесняваш. Aко от десет не дойде един, двама или трима,това е нормално. И по-надолу ще ти обясня защо те не идват. Обаче трябва да се замислиш , ако дойдат само трима от десет. И още повече да се замислиш, ако това ти се случва постоянно.

В тази статия ще ти разкажа моята гледна точка по този въпрос. А ти сам избери дали да си вземеш нещо от нея. Всичко, за което ще ти разкажа е плод на моите наблюдения, разговори с приятели и преживени моменти. И стига  с обясненията! Нека започнем от онези тримата, за които не бива да се притесняваш, но са ни необходими, за да имаме пълна картина на случващото се.

  • Първият е забравил – идеално такъв човек не ти трябва.
  • Вторият е закъснял и е решил въобще да не идва, за да не се почувства неловко.
  • Третият вече си е намерил работа и ти не си важен за него.

И сега може би се чудиш: “Е добре, защо тогава не ми се обадиха тези хора, че няма да дойдат? Аз съм си организирал целия ден, а те ми го провалят.”  Да така е, но все още са малко българите, които имат такава култура. Но и това ще се промени, сигурен съм. Та, както ти казах, за тях не бива да се притесняваш.

По-лошо е ако от десет дойдат трима. А още по-лошо е ако това ти се случва постоянно. Значи нещо не е наред. Пробвай сега да прибереш ЕГО-то си в джоба и добре да си отвориш ума.

Ако Иванчо не се разбира със седем от десет деца в своя клас, напълно е възможно, проблемът да е някъде в Иванчо .

И не ме разбирай погрешно. Идеята ми не е да упреквам или съдя някого. От това няма никакъв смисъл. Въпросът е да разбереш къде грешиш и да го оправиш, колкото се може по-бързо, за да успееш да постигнеш резултатите, които искаш.

Ще ти разкажа как аз процедирах, когато си търсех работа. Смятам, че това ще ти е от огромна полза, защото ще ти дам гледната точка на човека, търсещ работа. При мен целият процес протичаше по следния начин:

  • Кандидатствах на няколко места. Опирах се само на нещата, написани в обявата и общата информация, която имах за дадената фирма.
  • Провеждах телефонни разговори с фирмите одобрили  автобиографията ми.
  • След разговорите, аз правех по-подробно проучване за всяка фирма, която ми се бе обадила и често, някоя от тях отпадаше от моя първоначален интерес.

Разказвам ти това, защото, говорейки с мои приятели на тази тема виждах, че и те правят почти същото. Не знам  дали това е правилно или не, но ние правехме така.

Ако си забравил, живеем в ерата на информацията. Сега човек може да намери информация за каквото си поиска само с няколко бутона на клавиатурата. И нещо много важно, което съм забелязал:

Знаеш ли че, отмина времето, в което само работодателите проучваха своите кандидати ?

В ерата на Интернет и социалните мрежи  обикновеният човек също е способен на това с много малко усилия. На него не му трябват специалисти или агенции, за да разбере политиката на дадена компания. Усещаш ли какво имам в предвид? Около 10 негативни коментара, а може би по-малко и ти си вън от неговия интерес. Сега е възможно да ти мине през ума:” Какво толкова?! Има и други хора. Да не би да е само той?! ” Но знай! Това не са твои мисли, просто ЕГО-то се обажда.

За това, сега те предизвиквам да оставиш статията за три минути и да се опиташ да намериш информация в мрежата за твоята фирма. Вече има десетки форуми  и сайтове за подобна информация. Ето и водещият bgrabotodatel.com. Попитай за мнение и виж какви ще са отзивите. Това е идеален начин, за да видиш какво мислят хората за твоята организация.

Надявам се да си открил само хубави неща. Но да не забравяме, че там повечето хора пишат анонимно и по този начин може да се спекулира с информацията. Или както се шегувахме с един приятел, ако вярваш на всичко написано там, никога няма да отидеш на интервю. А какво остава  да започнеш работаЗа това има и друг вариант за проучване, който използват обикновените хора – от приятел на приятел.

Ще ти дам конкретен пример. Знаеш ли, че хората, работещи в един отрасъл в София например, колкото и голям да е града, повечето се познават ? Имам приятел, който работи във фирма за кредити. И той познава поне по един човек във всяка конкурентна фирма в този сектор. Той ми сподели, че знае всичко за условията на труд във всяка една от тях.

Знае твърдото заплащане, бонусната схема, отношението на управителите и шефовете към своите служители. Той знае всичко. И познай! Ако искам да работя в този сектор, дали ще успея да разбера 80% от условията на работа още преди интервюто? Затова, ако искам по-достоверна информация, аз ще потърся приятел, който работи в сектора, от който аз се интересувам.

Мислех тази статия да я направя по-къса. Но сега се сетих за още нещо, което спира хората да дойдат на уговореното интервю. Мой реален случай с един работодател, за когото ще ти разкажа на кратко сега.

Ако отвориш водещите сайтове за търсене на работа и ако си по-наблюдателен, съм сигурен, че ще откриеш фирми, които постоянно търсят персонал. Веднъж реших да кандидатствам на една такава обява и те ми се обадиха да отида на интервю. След интервюто знаех, че съм одобрен и е въпрос на време да ме потърсят.

Звънят ми те, за да отида на пробен период. Какво видях и чух, когато бях там  е нещото, което искам да ти разкажа. Фирмата имаше нужда от няколко човека за това правеха интервюта и в деня, в който бях на пробен период. И да подчертая, те имаха крещяща нужда от хора във всяко едно звено на фирмата си. Но какво се случи след среща с един от кандидатите, когото си бяха харесали?

Тъй като съм си любопитен човек “съвсем случайно” дочух следния разговор, който се проведе между двете дами, провеждащи интервютата. Едната беше по-неопитна и се учеше от другата. Да ги наречем Ели-обучаващата и Дани-учещата се. Между тях протече кратък разговор, в  който не си спомням точните думи, но приблизително прозвуча така:

Дани-обучаващата се: “Този човек много ми хареса. Да му се обадим, за да дойде на пробен период.”

Ели-обучаващата: “Не трябва да звъниш веднага. Хората не трябва да си мислят, че са специални или важни за нас. Трябва да изчакаме до следобед.”

(Моля те, ако можеш да ми го обясниш това! Направи го в коментарите отдолу!) И до ден днешен съм в недоумение от тези думи.

Чувам го това, почесвам се по главата и не мога да повярвам на ушите си. Та те, ако не намерят хора до няколко дни и тези, които работят също ще напуснат. Защото вече бях говорил и с тях и виждах атмосферата на работа. Споделиха ми, че работата която извършват двама души сега, преди седмица са я вършели четирима. Те имаха голяма нужда от хора, но за съжаление ЕГО-то им бе по-голямо.

Та дойде и моментът, в който трябваше да се обадят на човека. Телефонното обаждане бе проведено от Ели-обучаващата.

Признавам си, сега целенасочено исках да чуя какво ще каже на човека. И пак не съм сигурен за точните думи, но си спомням усещането което излъчваше тя. Някак звучеше високомерно и надменно. Да, опитваше се да докара интонация и положителна нагласа с помощта на изкуствена усмивка. Но нали знаеш, че емоциите и мислите на човек могат да се усетят дори и през телефонната слушалка. А като се замисля, аз бях там, защото бях говорил с Дани  по телефона.

Отидох и на следващия ден, защото бях “изумен” и любопитен от случващото се там. А ти познай дали кандидатът дойде и дали останах да работя там!

Надявам се да съм внесъл яснота с моята гледна точка по въпроса. Не знам колко е правилна или не, но мисля, че хората все повече правят проучване на своите бъдещи работодатели. И все повече държат на отношението към тях, което започва още с телефонния разговор за провеждане на интервю.

Ще се радвам да разбера и твоята гледна точка по темата в коментарите по-долу. Сподели статията със своите приятели във фейсбук само и единствено, ако смяташ, че си заслужава! Желая ти успех!

Редактор: Дина Живкова

Коментари

коментари

Красимир Писков

Виж менюто: За Мен