Защо хората не идват на интервюто_

Защо хората не идват на интервюто?

       Случвало ли ти се е след уговаряне на среща за интервю кандидатът да не дойде? Не идва, въпреки убедеността, с която е звучал по телефона. И някак си ти е омръзнало от всичко това. 

А чудил ли си се защо се получа така? Споделял ли си този казус и с други твои приятели в същото положение? Най-вероятно заедно сте стигнали до извода, че хората са несериозни и мързеливи.

Да, естествено, че има и такива кандидати. Но съм сигурен, че ти нямаш нужда от такива. Нали? Искам да те успокоя и да ти кажа , че не трябва да се притесняваш. Aко от десет не дойде един, двама или трима,това е нормално. 

И по-надолу ще ти обясня защо те не идват. Обаче трябва да се замислиш ако дойдат само трима от десет. И още повече да се замислиш ако това ти се случва постоянно.

В тази статия ще ти разкажа моята гледна точка по този въпрос. А ти сам избери дали да си вземеш нещо от нея. Всичко, за което ще ти разкажа е плод на моите наблюдения, разговори с приятели и преживени моменти. 

Но стига  с обясненията! Нека започнем от онези тримата, за които не бива да се притесняваш, но са ни необходими, за да имаме пълна картина на случващото се.

  • Първият е забравил – идеално такъв човек не ти трябва.
  • Вторият е закъснял и е решил въобще да не идва, за да не се почувства неловко.
  • Третият вече си е намерил работа и ти не си важен за него.

И сега може би се чудиш: “Е добре, защо тогава не ми се обадиха тези хора, че няма да дойдат? Аз съм си организирал целия ден, а те ми го провалят.”  Да така е, но все още са малко българите, които имат такава култура. Но и това ще се промени, сигурен съм. Та, както ти казах, за тях не бива да се притесняваш.

По-лошо е ако от десет дойдат трима. А още по-лошо е ако това ти се случва постоянно. Значи нещо не е наред. Ще дам пример.

Ако Иванчо не се разбира със седем от десет деца в своя клас, къде е казусът? 

Ще ти разкажа как аз процедирах, когато си търсех работа. Смятам, че това ще ти е от огромна полза, защото ще ти дам гледната точка на човека, търсещ работа. При мен целият процес протичаше по следния начин:

  • Кандидатствах на няколко места. Опирах се само на нещата, написани в обявата и общата информация, която имах за дадената фирма.
  • Провеждах телефонни разговори с фирмите одобрили  автобиографията ми.
  • След разговорите, аз правех по-подробно проучване за всяка фирма, която ми се бе обадила и често, някоя от тях отпадаше от моя първоначален интерес.

Разказвам ти това, защото направих малко проучване и видях как до голяма степен този модел се повтаря при голям процент от хората търсещи работа.

Сега човек може да намери информация за каквото си поиска само с няколко бутона на клавиатурата. И нещо много важно, което съм забелязал:

Отмина времето, в което само работодателите проучваха своите кандидати!

В ерата на Интернет и социалните мрежи  обикновеният човек също е способен на това с много малко усилия. На него не му трябват специалисти или агенции, за да разбере политиката на дадена компания. 

Около 10 негативни коментара, а може би по-малко и ти си вън от неговия интерес.

Затова, сега те предизвиквам да оставиш статията за три минути и да се опиташ да намериш информация в мрежата за своята фирма. Вече има десетки форуми  и сайтове за подобна информация. 

Ето и водещият bgrabotodatel.com. Попитай за мнение и виж какви ще са отзивите. Това е идеален начин, за да видиш какво мислят хората за твоята организация.

Надявам се да си открил само хубави неща. Но да не забравяме, че там повечето хора пишат анонимно и по този начин може да се спекулира с информацията. Или както се шегувахме с един приятел, ако вярваш на всичко написано там, никога няма да отидеш на интервю. 

А какво остава  да започнеш работаЗа това има и друг вариант за проучване, който използват обикновените хора – от приятел на приятел.

Ще ти дам конкретен пример. Знаеш ли, че хората, работещи в един отрасъл в София например, колкото и голям да е града, повечето се познават ? Имам приятел, който работи във фирма за кредити. И той познава поне по един човек във всяка конкурентна фирма в този сектор. Той ми сподели, че знае всичко за условията на труд във всяка една от тях.

Знае твърдото заплащане, бонусната схема, отношениенията между шефовете и служители. Той знае всичко. И познай! Ако искам да работя в този сектор, дали ще успея да разбера 80% от условията на работа още преди интервюто? 

Затова, ако искам по-достоверна информация, аз ще потърся приятел, който работи в сектора, от който аз се интересувам.

Мислех да наравя тази статия по-къса. Но сега се сетих за още нещо, което спира хората да дойдат на уговореното интервю. Мой реален случай с един работодател, за когото ще ти разкажа накратко сега.

Ако отвориш водещите сайтове за търсене на работа и ако си по-наблюдателен, съм сигурен, че ще откриеш фирми, които постоянно търсят персонал. Веднъж реших да кандидатствам на една такава обява и те ми се обадиха да отида на интервю. След интервюто знаех, че съм одобрен и е въпрос на време да ме потърсят.

След един ден ми звъннаха, за да отида на пробен период. Какво видях и чух, когато бях там  е нещото, което искам да ти разкажа. 

Фирмата имаше нужда от няколко човека за това правеха интервюта и в деня, в който бях на пробен период. И да подчертая, те имаха крещяща нужда от хора във всяко едно звено на фирмата си. Но какво се случи след среща с един от кандидатите, когото си бяха харесали?

Тъй като съм си любопитен човек “съвсем случайно” дочух следния разговор, който се проведе между двете дами, провеждащи интервютата. Едната беше по-неопитна и се учеше от другата. Да ги наречем Ели (обучаващата) и Дани (учещата се). Между тях протече кратък разговор, в  който не си спомням точните думи, но приблизително прозвуча така:

Дани: “Този човек много ми хареса. Да му се обадим, за да дойде на пробен период.”

Ели: “Не трябва да звъниш веднага. Хората не трябва да си мислят, че са специални или важни за нас. Трябва да изчакаме до следобед.”

Чувам го това, почесвам се по главата и не мога да повярвам на ушите си. Та те, ако не намерят хора до няколко дни и тези, които работят също ще напуснат. Защото вече бях говорил с тях и виждах атмосферата на работа. 

Споделиха ми, че работата която извършват двама души сега, преди седмица са я вършели четирима. Те имаха голяма нужда от хора, но за съжаление егото им бе по-голямо.

Та дойде и моментът, в който трябваше да се обадят на човека. Телефонното обаждане бе проведено от Ели.

Признавам си, сега целенасочено исках да чуя какво ще каже на човека. И пак не съм сигурен за точните думи, но си спомням усещането което излъчваше тя. Някак звучеше високомерно и надменно. 

Да, опитваше се да докара интонация и положителна нагласа с помощта на изкуствена усмивка. Но нали знаеш, че емоциите и мислите на човек могат да се усетят дори и през телефонната слушалка. А като се замисля, аз бях там, защото бях говорил с Дани  по телефона.

Отидох и на следващия ден, защото бях “изумен” и любопитен от случващото се там. А ти познай дали кандидатът дойде и дали останах да работя там!

Надявам се да съм внесъл яснота с моята гледна точка по въпроса. Не знам колко е правилна или не, но мисля, че хората все повече правят проучване на своите бъдещи работодатели. 

Ще се радвам да разбера и твоята гледна точка по темата в коментарите по-долу. Сподели статията със своите приятели само и единствено, ако смяташ, че си заслужава! Желая ти успех!

Добави коментар

Харесва ти статията?

Абонирай се и не пропускай новини за подобряване на бизнеса ти.

Този сайт използва "бисквитки", за да подобри предлаганите услуги.