Защо съм демотивиран на работа – Втора част

Защо съм демотивиран на работа – истинското начало. Втора част

Здравей, ето и втората част от тази статия. Надявам се първата да ти е харесала. Ако не си я прочел, или просто искаш да си припомниш какво се случи в нея, направи го от тук и сглоби цялата картинка.

Кога разбрах, че това което уча не беше моето нещо?

Лятото след първият си семестър реших, че трябва да работя това което уча. Или по-скоро обществото го бе решило преди мен с напътстващи въпроси.

Започна ли да си търсиш работа по специалността?

И тук искам да благодаря на всички хората, които ме питаха за това тогава.

Намерих си работа в една социологическа агенция, парите не бяха много, но това което получих беше безценно. Тази работа покри всички мои очаквания.

Ходех с риза, дънки и обувки. Всичко там беше чисто и подредено. Имаше климатик, които се грижеше за прохладата и дори кафе на много ниска цена за персонала. Тези толкова нормални неща сега за мен, тогава блестяха в моето съзнание. Блестяха на фона на всяка предишна моя работа.

И всичко беше прекрасно в продължение на 3-4 дни. След това всичко някак си посивя. Кафето започна да горчи, колкото и захар да му слагах, обувките притискаха пръстите на краката ми, ризата и дънките ме задушаваха. Просто не можех да дишам. В началото не знаех какво се случва. Започнах да обмислям защо се получава така. И не след дълго осъзнах всичко.

Това бяха сигналите на моето тяло, които ми  казваха „Краси нещо не е наред!“

Благодарение на тази работа, аз още в първи курс осъзнах, че работата в офис пред компютър не е моето призвание. И да добавя, че това е била единствената ми работа, в която съм работил по 8 часа на ден. Винаги съм го правел много повече. И продължавам да го правя. Друг е въпросът, че тези 8 ми се струваха като 30.

Ти имал ли си подобни преживявания?

Нека обобщя…

Няма никакво значение в каква ситуация си се вкарал, била тя свързана с работа или образование. Важното е да извлечеш от нея всичко, което може да ти послужи за напред, в играта наречена „живот“. Опитвай се също да наблюдаваш себе си. Какво мислиш и защо го мислиш точно в този момент.

Наблюдавай тялото си и сигналите, които ти дава то.

Аз го правя и е доста интересно, да започнеш да откриваш себе си. Твоята мотивация идва с осъзнаването ти. Кои са силните ти страни? Това са твоите неизчерпаеми ресурси. Научи се да ги използваш и всяка ситуация ще ти се подчини.

Ние хората страдаме от още една болест наречена „последователност“. Обяснявам веднага. Когато инвестираме няколко години от нашия живот в дадено образование, но през този период са настъпили промени в нас или около нас и вече искаме нещо друго, нашият мозък започва да си играе с нас.

Започва да ни говори.

Положил си толкова много усилия в това образование, задължително трябва да работиш това!

Дори и приятелите ни ще питат, защо сме си загубили времето да учим толкова време едно нещо, а сега работим нещо различно. Това още повече ще засили нашата “последователност”.

Не се поддавай на гласовете в главата ти или тези идващи от вън, направи това което усещаш, че е правилно за теб.

И тук трябва да разграничим прищявките от истинското желание. Истинските желания идват от сърцето и корема, а не от мозъка. Не се безпокой най-хубавото е, че това което си научил и придобил си остава вътре  във теб и никой не може да ти го отнеме.

Повярвай ми ще дойде момент, в които ще използваш всичко научено. Животът е съвкупност от много неща, но нито едно от тях не е изолирано, всичко по едни или друг начин се преплита. Важното е постоянно да се подготвяш и когато усетиш момента да се хвърлиш в него, и най-нахално да си вземеш това, което  искаш.

И за край искам да ти кажа, не се безпокои, ако учиш или работиш нещо, което не ти харесва в момента. Искам да знаеш, че всичко е поправимо стига да си жив и здрав или както казва един мои много добър приятел:

По-добре жив, защото много здрави си отидоха 🙂

Не позволявай на трудностите да те спрат. Те простo ти тестват нервната система 🙂 И моля те, опитай се да не намираш извинения в тях. Да знам, повечето хора го правят. Но аз съм сигурен, че ти не искаш да си като повечето хора. За това ето и моят последен призив към теб.

Знай, че ти си човекът, който гради своето щастие. Така, че бъди проактивен и не ставай жертва на обстоятелствата. Заеми позиция и я следвай. Само така ще имаш мотивацията за всяко твое преживяване.

Ще се радвам да разбера и ти какво мислиш по въпроса в коментарите по-долу. Сподели статията във фейсбук, но само и единствено, ако ти е харесала или смяташ, че може да бъде полезна на някого.

Добави коментар

Сподели статията в социалните мрежи:
Facebook
LinkedIn
Twitter

One comment

Comments are closed.

Харесва ти статията?

Абонирай се и не пропускай новини за подобряване на бизнеса ти.